Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Двойната врата се отвори и усмихнатото лице на Джеймс цъфна пред тях.
— Моля, заповядайте, Памела. Еди е в двора и ви чака. — Усмивката му премина в учтиво любопитство, когато Аполон и Артемида последваха Памела във фоайето.
— Това са двама помощници, които наех. Експерти, всъщност — бързо обясни Памела.
— Сигурен съм, че Еди ще бъде доволен от вашата инициативност. Цял уикенд очаква с нетърпение срещата ви. Насам, моля.
Джеймс ги поведе през огромното фоайе. Две виещи се стълби с мраморни перила водеха към втория етаж на вилата. Но мраморните перила бяха единственият завършен елемент от интериора. Всичко останало бе голо. Стените бяха само шпакловани, а подът все още бе циментов. Цялата задна стена, към която се приближиха, бе покрита с прозорци, високи от пода до тавана — толкова нови, че по тях още се виждаха фабричните оранжеви етикети. Но докато вървеше бавно из тази огромна строителна площадка, Памела не виждаше нищо друго, освен страхотния потенциал на това празно пространство.
— Ужасно е — прошепна й Аполон. — Няма под, стени и изобщо никаква украса.
— Не, перфектно е — бързо прошепна тя в отговор. — Основата е тук, но стените и подовете са напълно незавършени. Повечето прикрепени елементи дори не са инсталирани. Като бяло платно е. Моята работа е да избирам мъдро и да се погрижа това платно да се превърне в шедьовър.
Джеймс чакаше търпеливо до стъклената врата, която водеше към мястото, което — както Памела вече знаеше от плановете — беше акцентът на имението. Тя си припомни изумителния двор, около който се разгръщаше вилата във формата на отворен по ъглите квадрат. Щом доближиха Джеймс, той отвори вратата и им направи знак да влязат. Едва тогава Памела забеляза множеството хора, които се бяха събрали в двора. В отговор на учудения й поглед, Джеймс само се усмихна и посочи към средата на тълпата, където до една мраморна пейка, отрупана с мостри на материали седеше Е. Д. Фауст.
— О, Памела! — извика той, щом я зърна.
Докато се изправяше на крака, Фауст напомни на Памела на движеща се планина. Днес той отново бе облечен изцяло в черно — от добре ушития панталон до официалната копринена риза, чиито ръкави наподобяваха пищността на работната дреха на художник или, помисли тя, като мерна искрата в тъмните му очи, на ризата на пират.
— Добро утро, Еди — рече Памела. — Доста хора има тук.
— И всички са тук заради теб, Памела! — той се засмя сърдечно, а величественото му тяло се разклати като при земетресение. — Довел съм ти всички майстори. Помислих си, че ще ни спести време, ако са на наше разположение. Тук са и чакат нарежданията ни.
Памела не можа да повярва. Тя огледа множеството и очите й се разшириха от изумление. До всяка група се виждаха купища неща — очевидно мостри — от късчета плат, през парчета мрамор и други необработени камъни, до палитри с мостри на бои и имитации на мазилки. Еди бе превърнал двора си в мини базар за интериорен дизайнер. Беше смайващо и доста стряскащо хрумване. После тя си спомни, че бе довела и собствен антураж.
— Добре — Памела успя да възвърне контрола върху гласните си струни. — Прав си. Това определено ще ни спести време. Нека ти представя и моите помощници, които специално доведох тук днес.
Тя отстъпи леко, за да може Аполон да застане до нея. Артемида, която до този момент бе стояла зад брат си, загледана със съсредоточеността на подпийнал човек в една точка на ризата му, внезапно осъзна, че има публика, пред която трябва да играе. Придвижи се апатично и застана от другата страна на Памела.
При появата на златистите близнаци тълпата нададе всеобща въздишка на захлас.
— Това е Феб Делос, експерт по древноримска архитектура.
Памела изпита задоволство, когато Аполон наклони учтиво глава към Фауст, но писателят му хвърли съвсем бегъл поглед. Очите му бяха слепи за всичко друго, освен за прекрасната богиня, която стоеше от другата й страна. Памела пое дълбоко дъх и мислено стискаше палци.
— А това е сестра му, Диана. Тя е модел, известен с красотата си в цяла Гърция и Италия. Съзнавам, че би искал Бакхус да е централната фигура на фонтана, но си помислих, че може би…
Гласът й замлъкна, когато Артемида тръгна напред със съблазнително поклащащи се бедра и застана на около метър от огромния писател. Там спря, вдигна една съвършена ръка към сложната, усукана корона на фризурата си и с едно леко дръпване освободи косата си в цялата й златна дължина. Косата й се разля в плътна вълна, плискаща се около талията й. Артемида поклати глава и гривата й заблестя хипнотично на утринната светлина.