Богинята на светлината

Вилата на Е. Д. Фауст бе построена в традициите на очарователните вили в Тоскана. Памела въздъхна облекчено. Да, тя беше видяла подробните планове и бе прочела архитектурните бележки, които й даде Джеймс, но след странната молба на Еди интериорът да повтори безвкусицата на Форума, доста се беше притеснила. Когато слязоха от лимузината и приближиха внушителните двойни врати от ковано желязо, в които бе поставено безумно скъпо, ръчно издухано, матирано и декорирано стъкло, тя си спомни, че и Форума отвън говореше за семпъл и класически стил. Тя хвърли поглед към Артемида, която изглеждаше надменна и прекрасна на утринната светлина. Страните й бяха привлекателно поруменели и една дълга къдрица светло руса коса се бе изплъзнала от сложната й фризура.

Богинята приглади полата на късата си туника, изхълца и после се изкиска леко. Памела я погледна по-внимателно. О, мамка му! Артемида май беше подпийнала! Защо, да му се не види, не съобрази да си отваря очите и да не ги отлепя от нея? Колко ли мимози бе изпила на празен стомах, докато Памела стискаше в забвение ръката на Аполон?

— Пияна ли си? — изсъска Памела.

Артемида се намръщи и я погледна с мътни очи.

— Безсмъртните не се напиват. Само смъртните се напиват. Не бъди глупаво малко цвете — тя размаха пръст към Памела.

Памела безмощно погледна към небето.

— Точно сега не си безсмъртна, запомни го!

Памела потисна внезапното си желание да закрещи. Вместо това погледна към Аполон за помощ. Лицето му беше странна маска в неясен нюанс някъде между бялото и зеленото. Тя гледаше как той избърсва потта от веждата си с опакото на ръката.

— Добре ли си?

Той кимна вдървено с глава.

— По-добре съм, след като слязохме от онази… — той потрепери и погледна в посоката, в която се бе отдалечила колата.

— Лимузина — каза Памела. — Това е лимузина.

Господи, тя бе оплетена в ужасяващ кошмар!

— Добре, ето какво ще направим. Вие двамата се опитайте да не говорите, освен ако не ви питат. Дори и тогава ще говоря основно аз. Да вървим! Най-добре да приключваме с това.

Памела намести на рамото си презрамката работната си чанта и тръгна енергично по прекрасните мраморни стълби, които изящно се виеха нагоре. Близнаците я последваха не толкова енергично. Точно преди да докосне старинния звънец, Памела чу тътрещ се звук зад себе си, последван от нетипичен за Артемида кикот. Памела хвърли поглед през рамо и видя как Аполон държи лакътя на сестра си.

— Тя почти падна — прошепна той.

— Невъзможно — заваляно изрече Артемида.

— О, Господи! — измърмори Памела.