Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Много те моля! — изрепчи се Копелето. — Запази подобни заключения за по-зле осведомените! — И сбръчка нос от отвращение. — Кракът в никакъв случай не те прави по-добър или по-фокусиран. Кракът е едно върховно зло и нищо повече!

Агента маниак се изсмя кратко. Вещицата вдигна вежди. А аз се обърнах към Копелето:

— Забележката ти е напълно уместна, Джоел, макар в конкретния случай фазата на възкресението да се оказа необичайно плодотворна, тъй като много бързо осъзнах, че единственото, за което следва да се притеснявам, е „Инвестърс Сентър“. И че ако Джордж е прав, моментът за моя ход е съвсем назрял, преди лайната да са се блъснали във вентилатора. Ако изчаквах още, щях да съм като щраус със заровена в пясъка глава.

Затова още на следващия ден дръпнах Кени настрани и му съобщих, че съм готов да предприема своя ход. „Инвестърс Сентър“ наближава края си, рекох му, и ние трябва предвидливо да започнем отсега нещо ново.

— А какво стана с бъдещия ти ортак в престъпленията? — попита Вещицата. — Даде ли заема на Дани?

Боже мой! Как ми иде да я фрасна по любопитната й главица! Но само й се усмихнах мило и отвърнах:

— Да, Мишел, дадох му го, но ако питаш защо, и аз не знам. Докато отивах към офиса си, бях напълно готов да го уволня. Честно ти казвам. Но като го видях седнал на бюрото си, просто не намерих сили да го сторя. Имаше притеснен и посрамен вид. Когато най-после погледите ни се срещнаха, той ми хвърли възможно най-тъжната усмивка, после наведе глава и започна да набира нечий номер. Помня, че останах загледан в него, как блъска по телефона, и в мен настана истинско объркване.

Копнеех да го уволня, но не намирах сили у себе си. Все пак познавах и жена му, и детето му, и никак не ми бе все едно какво ще стане с тях. Освен това бях убеден в таланта му, така че отвътре ме ядеше и алчността. Затова реших да му дам парите и да го задържа в лоното. Но се зарекох да бъда постоянно нащрек и да не го изпускам от опеката си.

Но само след няколко дни, докато влизах в сградата, портиерът ми връчи получено с препоръчана поща писмо. От СЕК. И без да го отварям, усетих, че е призовка.

— За какво? — попита Копелето.

— За документация — отвърнах, — а и за лично мое явяване. И макар да не указваше определена дата, още на следващото утро ми се обади росен-пресен Лестър Мраз с думите: „Според мен още тази седмица «Инвестърс Сентър» ще хлопне кепенците. Мен, ако ме питаш, и до сряда няма да изтрае.“

„Какви ги приказваш, бе, мама му стара? — озъбих му се. — Как така ще я затвори СЕК още преди да я е разследвала?“

„Няма СЕК да я затваря. Тя сама ще затвори. Фирмата е останала без пари.“

Без пари ли, рекох си? Как е възможно, мама му стара!

„Невъзможно е да е без пари, Лестър. Та хората в нея натрупаха цяло състояние!“

„Ами, ами — изскърца Лестър. — Изкарвали са някакви си два-три милиона годишно, при това са ги изсмуквали от самата фирма. На Уолстрийт продават акциите й «на късо» от сряда, когато се подочу, че ще я разследват. Така че всичко е само въпрос на време. Карл и Тони ще свършат в приют за бедни, а преди това — в пандиза!“