Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Съвсем вярно, Грег. Заключението ти е изключително логично. С Дани седяхме на циментовия под, под един фрашкан с азбест окачен таван, опрени гърбом в дървената стена, от която се люпеха два пласта богата на олово боя, под възхитените погледи на три беззъби курви наркоманки. И аз му казах: „Приятелю, можеш ли да си представиш някое по-добро място за прекарване на еуфория от крак?“.
„Няма друго — изфъфли Дани. — Ти съмняваш ли се в мен?“ Захапа лулата и опъна за пореден път.
„Да те питам нещо тогава — рекох. — Из кооперацията се носят някакви идиотски слухове, че с Нанси сте първи братовчеди. Аз, естествено, не им вярвам, но искам все пак да те предупредя какво говорят хората зад гърба ви.“
При което той зверски се закашля.
„Бо-бо-боже мили…“ и бързо заклати глава, мъчейки се да овладее някак дишането си. Едва след няколко секунди успя да ми отговори: „Никакви слухове не са това, приятелю, а самата истина. С Нанси действително сме първи братовчеди. Баща й и майка ми са брат и сестра.“ И сви рамене.
„Не се ли притесняваш, че можете да имате недъгави деца? Джонатан засега изглежда напълно нормален, обаче следващото? Какво ще стане, ако се роди с някоя деформация?“
„Рискът е много малък, поклати самоуверено глава Дани. Баща ми е лекар и проучи въпроса. Но ако стане такова нещо, направо зарязвам мутантчето на прага на някой дом за недъгави деца. Или пък ще го заключа в мазето и веднъж месечно ще му пускам кофа с накълцано месо.“
Много ви моля да имате предвид, че това не са мои приказки, а на Дани! И че все пак бяхме посред фазата на словесната диария, когато човек намира смисъл и в най-абсурдните изказвания!
Агента маниак и Копелето се разсмяха.
— И с какви други сведения се сдоби? — попита Копелето.
Кимнах в знак на желание да сменим темата.
— Ами установих, че последните си два бизнеса буквално ги е изшмъркал през носа си. Защото преди микробусите имал куриерска служба в Манхатън и точно тогава започнал да пуши крак — заедно с куриерите велосипедисти. И оттам финансите му тръгнали надолу. До този момент винаги постигал успехи; кракът обаче го превърнал в една сянка на предишното му „аз“. Самочувствието му рухнало, спестяванията му се стопили и жена му — която поначало не си е стока — решила да превърне живота му в истински ад.
— Както и да е, от града си тръгнахме едва след полунощ и аз едва тогава осъзнах, че изобщо не съм се обадил на Дениз. И не стига, че полетях в някаква емоционална пропаст, ами на излизане от магистралата при Бейсайд се сгромолясах право на дъното на третата фаза — на тревогите. — Млъкнах за миг, измъчен от самата мисъл за тревожната фаза. После поех дълбоко въздух и продължих:
— А при третата фаза буквално те залива някакво убийствено цунами от отрицателни мисли. Започваш да се тревожиш за всичко: за минали грешки, за настоящи проблеми, за неизвестното бъдеще. В случая тревогите на Дани се оказаха парични. Още щом слязохме от рампата ми каза: „“Ситибанк" се канят да ми отнемат апартамента и да ме изхвърлят със семейството ми на улицата. Не би ли могъл да ми дадеш назаем десет хиляди долара? Няма към кого друг да се обърна".
Поех дълбоко въздух и се помъчих да извлека сила от проблемите на Дани с мисълта, че щом нещата при него са по-зле от моите, за какво всъщност имам да се тревожа? „Добре — рекох. — А да ти се намира малко валиум или ксанакс за смекчаване на изтрезняването? Нещо не съм съвсем добре.“
„Нямам — поклати глава той. — Защо обаче не изпушиш филтъра? Сигурно по него в останала малко смола от крака. Ще ти помине.“ Кимнах и грабнах лулата. „Благодаря. Дръж волана, докато запаля, да не се изгоря.“ Дани се вкопчи във волана и така пристигнахме в Бейсайд: аз пушех останките по филтъра, а Дани шофираше.
В асансьора не обелихме и дума. Дори не се спогледахме. Срамувахме се от деянието си. Помня, че се заклех повече очите ми да не го видят. Усещах, че приятел от рода на Дани може единствено да ми навреди. Човек с неговото отношение към семейството, с неговата консумация на дрога и с шибаното нахалство да ме отведе мен в някаква отчайваща пушалня на крак в Харлем — такъв би изкарал наяве най-лошите ми качества.
Още като отворих вратата, заварих разплаканата Дениз. Изгледах я, обзет от паника. Сърцето насмалко да изхвърчи от гърдите ми. Обърнах длани към тавана и отворих уста, но думите отказваха да излязат. И с това навлязох в четвъртата фаза — онази, в която почваш да мислиш за самоубийство.