Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Той погледна хората около себе си. Бяха го посрещнали с ликуване днес, бяха го посрещнали с ликуване и на коловоза на линията „Джон Голт“. Но утре щяха да искат с вой нова директива от Уесли Мауч и проект за безплатни жилища от Орън Бойл, докато гредите на Бойл рухваха над главите им. Щяха да го направят, защото щяха да им кажат да забравят като грях онова, което ги беше накарало да поздравят Ханк Риърдън.
Защо бяха готови да се откажат от най-възвишените си мигове, сякаш са грях? Защо бяха съгласни да предадат най-доброто в себе си? Какво ги караше да вярват, че тази земя е царство на злото, където отчаянието е естествената им съдба? Той не можеше да назове причината, но знаеше, че тя трябва да бъде назована. Чувстваше я в съдебната зала като огромна въпросителна, на която беше негов дълг да даде отговор.
Това беше истинската присъда, която му беше наложена — да открие каква идея, каква проста идея, достъпна и за най-обикновения човек, беше накарала човечеството да приеме доктрините, които го водеха до саморазрушение.
— Ханк, никога повече няма да си помисля, че е безнадеждно, никога вече — каза Дагни същата вечер, след процеса. Никога няма да бъда изкушена да напусна. Ти доказа, че правото винаги работи и винаги побеждава… — тя спря за миг, сетне добави: — … стига човек да знае кое е право.
Лилиан му каза на вечеря следващия ден:
— Значи победи, а?
Гласът й беше уклончив, не каза нищо друго — гледаше го, сякаш изучаваше загадка.
Дойката го попита в завода:
— Господин Риърдън, какво е морална предпоставка?
— Нещо, с което ще си имаш големи разправии.
Момчето се намръщи, после вдигна рамене и каза през смях:
— Боже, беше невероятно представление! Как само ги цапардосахте, господин Риърдън! Седях до радиото и виех от смях.
— Откъде знаеш, че съм ги бил?
— Е, така е, нали?
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен.
— Онова, което те кара да бъдеш сигурен, е морална предпоставка.
Вестниците мълчаха. След преувеличеното внимание, което бяха посветили на случая, те се държаха така, сякаш делото не си струва да се споменава. Отпечатаха кратки сведения на забутани страници, назовани с такива общи фрази, че никой читател не можеше да намери и намек за противоречие по проблема.
Бизнесмените, с които се срещаше, изглежда се опитваха да отбягват темата за процеса. Някои изобщо не коментираха, а се извръщаха, с лица, изразяващи особено негодувание, с усилие да изглеждат уклончиви, сякаш се бояха, че самото действие, ако го погледнат, ще бъде изтълкувано като заемане на позиция. Други рискуваха и коментираха.
— По мое мнение, Риърдън, беше изключително неразумно от твоя страна… Струва ми се, че това едва ли е времето да си създаваш врагове… Не можем да си позволим да възбуждаме възмущение.
— Чие възмущение? — попита той.
— Не мисля, че на правителството ще му хареса.
— Видя какви са последствията от това.
— Ами не знам… Обществото няма да го приеме, вероятно ще има вълна от възмущение.
— Видя как го прие обществото.
— Ами не знам… Опитваме се с всички сили да не отстъпваме пред всички тези обвинения за себичната алчност, а ти даде оръжие на врага.
— Ти би ли предпочел да се съгласиш с този враг, че нямаш право върху печалбата и собствеността си?
— О, не, със сигурност не — но защо да стигам до крайности? Винаги има средно положение.
— Средно положение между теб и убийците ти?
— Ама защо да използваме такива думи?
— Онова, което казах на процеса — вярно ли е или не?
— Ще бъде цитирано и разбрано погрешно.
— Вярно ли е или не?
— Обществеността е твърде тъпа, за да схване такива неща.
— Вярно ли е или не?
— Не е време да се хвалим, че сме богати, когато населението умира от глад. Това е все едно да ги подтикваме да си присвоят всичко.
— Но като им казваш, че нямаш право върху богатството си, а те имат — нима това ще ги накара да се въздържат?
— Ами не знам…
— Не ми харесаха нещата, които каза на процеса — каза друг един. — Моето мнение е, че изобщо не съм съгласен с теб. Аз лично се гордея да вярвам, че аз работя за общественото благо, не само за личната си печалба. Харесва ми да мисля, че имам цел, по-висша от това просто да изкарвам трите си яденета на ден и лимузината си „Хамънд“.