Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Необходимо ли е да отбелязвам, че вашето признаване не е нужно?
— Не. Напълно го осъзнавам и действам в съгласие с това.
Той забеляза тишината в залата. По правилата на сложната преструвка, която всички тези хора играеха в чужда полза, те трябваше да приемат твърдението му като неразбираема лудост, трябваше да има неясен шум на удивление и присмех; нямаше нищо такова — те седяха неподвижно. Разбираха.
— Искате да кажете, че отказвате да се подчините на закона? — попита съдията.
— Не. Подчинявам се на закона — до последната буква. Вашите закони твърдят, че можете да се разпореждате с моя живот, работата и собствеността ми без мое съгласие. Много добре, сега можете да разполагате с мен, без аз да участвам. Няма да играя ролята, като се защитавам там, където не е възможна защита, и няма да симулирам илюзията, че съм изправен пред справедлив съд.
— Но, господин Риърдън, законът изрично повелява да ви се даде възможност да представите вашата гледна точка по случая и да се защитите.
— Затворник, изправен пред съда, може да се защити само ако има обективен принцип за справедливост, признат от съдиите, принцип, който спазва правата му, който те не могат да нарушават и на който той може да се опре. Законът, по който ме съдите, твърди, че няма принципи, че аз нямам права и че можете да правите с мен каквото си поискате. Добре. Направете го.
— Господин Риърдън, законът, който отхвърляте, е основан на най-висшия принцип — принципа за общественото благо.
— Кой е обществото? Какво смята то за благо? Имаше време, когато хората вярваха, че благото се определя от кодекс морални ценности и че никой няма право да търси собственото си благо чрез нарушаване на правата на другите. Ако сега се смята, че хората около мен могат да ме жертват по всякакъв начин в името на всяко нещо, което сметнат за свое благо, ако вярват, че могат да отнемат собствеността ми само защото имат нужда от нея — е, всеки крадец го прави. Има само една разлика: крадецът не иска да одобрявам действията му.
Няколко места в съдебната зала бяха запазени за високопоставени посетители, които бяха дошли от Ню Йорк, за да наблюдават процеса. Дагни седеше неподвижно, а по лицето й беше изписано единствено сериозно внимание — тя слушаше, осъзнавайки, че потокът на речта му ще определи хода на собствения й живот.
Еди Уилърс седеше до нея. Джеймс Тагарт не беше дошъл. Пол Ларкин седеше, изгърбен напред, с издадено напред лице, изострено като животинска муцуна от страх, който сега се превръщаше в изпълнена със злоба омраза. Господин Моуън, който седеше до него, беше по-невинен и не толкова интелигентен човек и страхът му беше по-прост — той слушаше със смаяно възмущение и прошепна на Ларкин:
— Боже мой, сега я загазихме! Сега ще убеди цялата страна, че всички бизнесмени са врагове на общественото благо!
— Трябва ли да разбираме — попита съдията, — че поставяте собствените си интереси над интересите на обществото?
— Аз твърдя, че подобен въпрос може да се появи единствено в общество от канибали.
— Какво… какво искате да кажете?
— Смятам, че няма сблъсък на интереси между хора, които не искат онова, което не са заслужили и които не практикуват човешки жертвоприношения.
— Трябва ли да разбираме, че ако обществото смята за необходимо да съкрати вашите печалби, вие не признавате правото му да го направи?
— Напротив, признавам го. Обществото може да съкрати печалбите ми по всяко време, като откаже да купува продукта ми.
— Ние говорим за… други методи.
— Всеки друг метод за съкращаване на печалбите е метод на мародери — и аз го разглеждам като такъв.
— Господин Риърдън, това едва ли е начин да се защитите.
— Казах, че няма да се защитавам.
— Но това е нечувано! Осъзнавате ли сериозността на обвиненията срещу вас?
— Те не ме интересуват.
— Разбирате ли възможните последствия от позицията си?
— Напълно.
— Този съд смята, че фактите, представени от обвинението, не предполагат снизхождение. Наказанието, което съдът има власт да ви наложи, е изключително тежко.
— Давайте.
— Моля?
— Наложете го.
Тримата съдии се спогледаха. Сетне говорителят се обърна отново към Риърдън.
— Това е безпрецедентно — каза той.
— Това е напълно извън правилата — каза вторият съдия. — Законът изисква да се защитите. Единствената ви алтернатива е да потвърдите за протокола, че се оставяте на милостта на съда.