Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Не се оставям.
— Но трябва да го направите.
— Да не искате да кажете, че очаквате от мен някакво доброволно действие?
— Да.
— Не правя нищо доброволно.
— Но законът изисква страната на обвиняемия да бъде представена в протокола.
— Да не искате да кажете, че имате нужда от моята помощ, за да направите тази процедура законна?
— Ами не… да… тоест, за да попълним формуляра.
— Няма да ви помогна.
Третият съдия, най-младият, който беше изпълнявал ролята на прокурор, избухна нетърпеливо:
— Това е смешно и нечестно! Да не искате да представите нещата така, сякаш човек с вашата знаменитост е бил осъден по скалъпени обвинения, без… — той млъкна рязко. Някой в дъното на съдебната зала подсвирна провлачено.
— Искам — каза тежко Риърдън — същността на тази процедура е да изглежда точно каквато е. Ако имате нужда от моята помощ, за да я прикриете — няма да ви помогна.
— Но ние ви даваме шанс да се защитите, а вие го отхвърляте.
— Няма да ви помогна да се преструвате, че имам шанс. Няма да ви помогна да съхраните привидна справедливост там, където правата не се признават. Няма да ви помогна да запазите привидна рационалност, като вляза в дебат, в който пистолетът е крайният аргумент. Няма да ви помогна да се преструвате, че раздавате справедливост.
— Но законът ви задължава доброволно да се защитите!
В дъното на залата избухна смях.
— Това е пукнатината в теорията ви, господа — сериозно каза Риърдън, — и аз няма да ви помогна да се измъкнете. Ако решите да действате чрез принуда, направете го. Но ще откриете, че имате нужда от доброволното сътрудничество на жертвите си — по много повече начини, отколкото виждате в момента. А вашите жертви ще открият, че именно техните доброволни действия, които не можете да изтръгнете — ви правят възможни. Реших да бъда последователен и ще ви се подчиня по начина, който искате. Каквото и да искате да направя, ще го направя под дулото на пистолета. Ако ме осъдите на затвор, ще трябва да изпратите въоръжени хора, които да ме заведат там, защото няма да ида там доброволно. Ако ме глобите, ще трябва да конфискувате имуществото ми, за да съберете глобата, защото няма да я платя доброволно. Ако смятате, че имате право да ме насилвате, използвайте оръжията си открито. Няма да ви помогна да прикриете естеството на действията си.
Най-възрастният съдия се наведе над масата и гласът му стана ласкаво присмехулен:
— Говорите така, сякаш се борите за някакъв принцип, господин Риърдън, но всъщност се борите за имуществото си, нали?
— Да, разбира се. Боря се за имуществото си. Знаете ли какъв принцип символизира то?
— Позирате като защитник на свободата, но това е само свободата да правите пари.
— Да, разбира се. Единственото, което искам, е свободата да правя пари. Знаете ли какво изисква тази свобода?
— Разбира се, господин Риърдън, не бихте желали поведението ви да бъде разбрано погрешно. Не бихте желали да подкрепите широко разпространеното впечатление, че сте човек, лишен от социална съвест, който не се интересува от благоденствието на другите и работи единствено за собствената си печалба.
— Работя единствено за собствената си печалба. Заслужавам я.
Тълпата зад него изпъшка — не от възмущение, а от удивление, а съдиите срещу него мълчаха. Той продължи спокойно:
— Не бих искал становището ми да бъде изтълкувано погрешно. Ще се радвам да го заявя за протокола. Съгласен съм напълно с фактите и с всичко, което се говори за мен по вестниците — с фактите, но не и с оценката. Не работя за нищо друго освен за собствената си печалба — която получавам като продавам продукта си на хора, които се нуждаят от него и които желаят и могат да го купят. Не го произвеждам в тяхна изгода за сметка на моите разходи и те не го купуват в моя изгода за сметка на своите разходи, аз не жертвам интереса си заради тях и те не жертват своя заради мен, ние търгуваме като равни по взаимно съгласие и с взаимна полза — и аз се гордея с всяка стотинка, която съм спечелил по този начин. Аз съм богат и се гордея с всяка стотинка, която притежавам. Спечелил съм парите си със собствени сили, чрез свободна размяна при доброволното съгласие на всеки, с който съм имал работа — доброволното съгласие на тези, които ме наеха при започването ми, доброволното съгласие на тези, които работят сега за мен, доброволното съгласие на тези, които купуват продукцията ми. Ще отговоря на всички въпроси, които се страхувате да ми зададете открито. Желая ли да плащам на работниците си повече, отколкото смятам, че е цената на услугите им? Не желая. Желая ли да продавам продукцията си за по-малко, отколкото клиентите ми са склонни да платят? Не. Желая ли да я продавам на загуба или да я подарявам? Не. Ако смятате това за лошо, постъпете с мен както ви се нрави, каквито и да са стандартите, към които се придържате. Моите са следните. Изкарвам си прехраната, както следва да го прави всеки честен човек. Отказвам да призная за вина факта на собственото си съществувание и факта, че трябва да работя, за да го поддържам. Отказвам да призная за вина факта, че съм способен да го върша и че го върша добре. Отказвам да призная за вина факта, че го правя по-добре от повечето хора; факта, че работата ми е с по-висока стойност от тази на съседите ми и че по-голям брой хора са готови да ми платят. Отказвам да се извинявам за способностите си, отказвам да се извинявам за успеха си, отказвам да се извинявам за парите си. Ако това е лошо, вземете го предвид при вашето решение. Ако обществото намира, че това е във вреда на интересите му, оставете обществото да ме унищожи. Това е моят морал и няма да приема ничий друг. Можех да ви кажа, че съм сторил за събратята си повече добрини, отколкото вие можете някога да се надявате да осъществите, но няма да го кажа, защото не се опитвам да открия в благото на другите разрешение за правото ми да съществувам, нито пък признавам благото на другите за оправдание да си присвояват имуществото ми или да съсипват живота ми. Няма да заявя, че благото на другите е целта на живота ми — моята цел е моето собствено благо и презирам онези, които отстъпват своето. Можех да ви кажа, че вие не служите на общественото благо, че ничие благо не може да бъде постигнато с цената на човешко жертвоприношение, че когато нарушавате правата на един човек, сте нарушили правата на всички, а общността на безправните същества е обречена на унищожение. Можех да ви кажа, че единственото, което сте в състояние да постигнете, е всеобщото опустошение, до което всеки мародер задължително стига, когато не му останат повече жертви. Можех да го кажа, но няма да го направя. Защото аз оспорвам не конкретната ви политика, а моралните ви предпоставки. Ако беше истина, че хората могат да постигнат добруването си, като превърнат други хора в жертвени животни, а аз бях помолен да се пренеса в жертва в името на същества, които искат да оцелеят с цената на моята кръв, ако бях помолен да служа на интересите на обществото отделно, над и срещу своя собствен интерес, щях да откажа, щях да отхвърля такова нещо като най-презряното зло, щях да се боря срещу него с всичките си сили, щях да се боря срещу цялото човечество, а ако можех да удължа живота си дори и само с миг преди да бъда убит, щях да се боря с пълна убеденост в справедливостта на своята битка и в правото на живите същества да живеят. Нека няма недоразумение относно мен самия. Ако сега събратята ми, които смятат, че те са обществото, вярват, че тяхното благо изисква жертви, тогава заявявам: „По дяволите общественото благо, не искам да имам нищо общо с него!“