Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
В сложната жар на всичко, което чувстваше, той нямаше време да разпознае повея на съжаление и копнеж: имаше лице, което се надяваше да види, беше го търсил от самото начало на заседанието, беше искал да е тук много повече от всички останали. Но Франсиско д’Анкония не беше дошъл.
— Господин Риърдън — каза най-възрастният съдия с приветлива, пълна с упрек усмивка, разтваряйки ръце, — достойно е за съжаление, че сте ни разбрали толкова погрешно. Това е проблемът — че бизнесмените отказват да общуват с нас в дух на доверие и приятелство. Изглежда смятат, че сме техни врагове. Защо говорите за човешки жертвоприношения? Какво ви кара да стигате до такива крайности? Нямаме намерение да конфискуваме имуществото ви или да разрушаваме живота ви. Не се опитваме да навредим на интересите ви. Напълно съзнаваме забележителните ви постижения. Нашата цел е само да балансираме социалните напрежения и да дадем справедливост на всички. Това изслушване не е замислено като съдебно дело, а като приятелска дискусия, целяща взаимно разбиране и съдействие.
— Не съдействам под дулото на пистолет.
— Защо да говорим за пистолети? Това дело не е толкова сериозно, че да го свързваме с такива неща. Напълно съзнаваме, че вината в този случай е основно на господин Кенет Данагър, който е подбудил това нарушение на закона, който е упражнил натиск върху вас и който призна вината си, като изчезна, за да избегне съдебно преследване.
— Не. Направихме го по взаимно, равностойно, доброволно споразумение.
— Господин Риърдън — каза вторият съдия, — може и да не споделяте някои от нашите идеи, но в крайна сметка всички ние работим за една и съща кауза. За благото на хората. Разбираме, че сте били подтикнат да не спазите законните процедури заради критическата ситуация на въглищните мини и жизнената важност на горивото за общественото благоденствие.
— Не. Бях подтикнат от собствената си печалба и собствените си интереси. Вие трябва да прецените какво отражение е имало това върху въглищните мини и общественото благоденствие. Не това беше мотивът ми.
Господин Моуън зяпаше озадачено и прошепна на Пол Ларкин:
— Тук нещо се обърка.
— О, я млъквай — сопна се Ларкин.
— Сигурен съм, господин Риърдън — каза най-възрастният съдия, — че не вярвате наистина — нито пък обществото вярва, че искаме да ви третираме като жертва. Ако някой се е трудил над такова погрешно схващане, ние ще се постараем да докажем, че не е вярно.
Съдиите се оттеглиха, за да определят присъдата. Не останаха дълго навън. Върнаха се в една застрашително тиха зала и обявиха, че на Хенри Риърдън се налага глоба от пет хиляди долара — и че присъдата е условна.
Вълни от подигравателен смях преминаха през аплодисментите, които пометоха съдебната зала. Аплодисментите бяха за Риърдън, смехът — за съдиите. Риърдън стоеше неподвижно, не се обръщаше към тълпата, едва чуваше ръкоплясканията. Стоеше и гледаше съдиите. Лицето му не изразяваше триумф, нито въодушевление — само спокойно, внимателно съзерцание на нещо, което той съзерцаваше с горчиво учудване, почти със страх. Той виждаше колко невероятно дребен е врагът, който унищожава света. Чувстваше се така, сякаш след дългогодишното си пътуване сред разрушения пейзаж, покрай развалините на велики фабрики, през останките от мощни двигатели и край труповете на непобедими хора беше стигнал до грабителя, очаквайки да срещне гигант, и беше срещнал плъх, готов да се мушне в дупката си при първия звук от човешки стъпки. Ако тези са ни победили, мислеше си той, вината си е наша.
Той беше върнат обратно в залата от хората, които се блъскаха, за да го наобиколят. Той се усмихваше в отговор на техните усмивки, към неистовата, трагична готовност в лицата им; в усмивката му имаше оттенък на тъга.
— Бог да ви благослови, господин Риърдън! — каза стара жена с парцалив шал около главата си. — Можете ли да ни спасите, господин Риърдън? Изяждат ни живи и няма смисъл да заблуждаваме някого, че преследват само богатите — знаете ли какво става с нас?
— Слушайте, господин Риърдън — каза един мъж, който изглеждаше като фабричен работник, — именно богатите ни забиват нож в гърба. Кажете на тия копелета, които толкова бързат да се предадат, че когато предават дворците си, предават и кожата от гърбовете ни.
— Знам го — каза Риърдън.
Вината е наша, мислеше си той. Ако ние, двигателите, доставчиците, благодетелите на човечеството, допуснахме върху нас да бъде отпечатано клеймото на злото и мълчаливо да търпим наказания заради добродетелите си, тогава що за „добро“ очаквахме да триумфира в света?