Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Знаете ли, мисля, че единственото истинско морално престъпление, което човек може да извърши срещу друг, е опитът да създаде с думите или действията си впечатление за противоречие, за невъзможност, за ирационалност и така да разклати схващането за рационалност на жертвата си.
— Истина е.
— Ако кажа, че именно пред такава дилема ме изправихте, ще ми помогнете ли, като ми отговорите на един личен въпрос?
— Ще се опитам.
— Не трябва да ви казвам — мисля, че го знаете, — че сте човекът с най-извисен ум, когото някога съм срещал. Склонен съм да приема не като правилен, но поне като възможен факта, че отказвате да упражнявате огромната си способност в днешния свят. Но онова, което човек прави от отчаяние, не е задължително ключ към характера му. Винаги съм мислел, че истинският ключ е в онова, от което изпитва наслада. И тъкмо това ми се струва неразбираемо: без значение от какво сте се отказали, докато сте решили да живеете, как можете да намирате удоволствие в това да пилеете един толкова ценен живот като вашия в тичане след евтини жени и идиотски развлечения?
Франсиско го погледна с лека, развеселена усмивка, сякаш казваше: нима? Нали не искахте да говорите за себе си? А ето че сега изповядате отчаяната си самота, която прави въпроса за моя характер по-важен за вас от всеки друг въпрос в момента?
Усмивката преля в мек, добронамерен смях, сякаш въпросът не представляваше проблем за него, не изискваше разкриването на никаква болезнена тайна.
— Има начин за разрешаване на всяка подобна дилема, господин Риърдън. Проверете предпоставките си.
Той седна на пода, настанявайки се весело и без формалности, за да води разговор, който щеше да му донесе наслада.
— Значи заключението ви от личен опит е, че съм човек с висок интелект?
— Да.
— Знаете ли от личен опит, че пилея живота си в тичане след жени?
— Никога не сте го отричали.
— Да го отричам? Положих много усилия, за да създам това впечатление.
— Да не искате да кажете, че не е вярно?
— Правя ли ви впечатление на човек с ужасен комплекс за малоценност?
— За Бога, не!
— Само такива хора прекарват живота си в тичане след жени.
— Какво искате да кажете?
— Помните ли какво казах за парите и за хората, които искат да обърнат наопаки закона за причината и следствието? Хората, които се опитват да заместят ума, като присвоят продуктите на ума? Е, добре, мъжът, който презира себе си, се мъчи да се сдобие със самоуважение чрез сексуални авантюри — което не може да стане, защото сексът не е причина, а следствие и израз на усещането на мъжа за собствената му стойност…
— По-добре ми го обяснете.
— Хрумвало ли ви е, че тук става въпрос за същото? Хората, които мислят, че богатството идва от материални ресурси и няма интелектуални корени или смисъл, са същите, който мислят — по същите причини, — че сексът е физическа способност, която функционира независимо от разума, избора или ценностните принципи. Те смятат, че тялото им генерира желание и прави избора вместо тях — все едно да можеше желязната руда сама да се трансформира в железопътни релси по собствена воля. Любовта е сляпа, казват те, сексът е глух за здравия разум и се надсмиват над усилията на всички философи. Фактически обаче сексуалният избор на мъжа е сбор от неговите фундаментални убеждения. Кажете ми какво един мъж намира за привлекателно в сексуален план и ще ви кажа цялата му житейска философия. Покажете ми жената, с която спи, и ще ви кажа каква е самооценката му. Независимо какви изопачения за добродетелността на саможертвата са му разправяли, сексът е най-дълбоко егоистичният акт, чийто мотив може да бъде единствено собственото удоволствие — опитайте се само да си представите, че се прави в името на безкористната благотворителност! — акт, който не е възможен в състояние на самоунижение, а само на самовъзвеличаване, само с увереността на мъжа, че е желан и че заслужава да бъде желан. Мъжът винаги ще бъде привличан от жената, която отразява най-дълбоката му визия за него самия, жената, чието отдаване ще му позволи да изпита — или да се престори, че изпитва — чувство на самоуважение. Мъжът, който е гордо уверен в собствената си стойност, би искал най-възвишения тип жена, достъпна за него, жената, на която се възхищава — най-силното, най-трудното завоевание, защото усещането за постижение може да получи само от притежаването на героиня, а не на празноглава уличница… Той не се стреми да… Какво има? — попита той, като видя израза по лицето на Риърдън — израз на внимание, стигащо далеч отвъд обикновен интерес в някаква абстрактна дискусия.