Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Продължавайте — напрегнато каза Риърдън.
— Той не се опитва да придобие стойност, той се стреми да я изрази. Няма конфликт между стандартите на ума му и желанията на тялото му. Но мъжът, който е убеден в собствената си безполезност ще бъде привличан от жена, която презира — защото тя ще отразява неговото скрито аз, тя ще го освободи от обективната реалност, където той не оправдава надеждите, тя ще му даде моментна илюзия за неговата собствена стойност и моментното бягство от моралния кодекс, който го е заклеймил. Забележете противната каша, в която повечето мъже превръщат сексуалния си живот, и забележете кашата от противоречия, която поддържат като своя етика. Едното е продължение на другото. Любовта е нашият отклик на най-възвишените ни добродетели — и не може да бъде нищо друго. Оставете един мъж да опорочи своите ценности и своето виждане за съществуванието, оставете го да се преструва, че любовта не е лична наслада, а е себеотрицание, че добродетелността се състои не от гордост, а от съжаление или болка, или слабост, или жертване, че най-благородната любов е родена не от възхищение, а от милосърдие, не в отговор на ценности, а в отговор на недостатъци, и тогава той ще се разпадне на две части. Тялото му няма да го слуша, няма да откликва, ще го направи импотентен към жената, която се преструва, че обича, и ще го тласка към най-долнопробната уличница, която може да намери. Тялото му винаги ще следва неразгадаемата логика на най-дълбоките му убеждения; ако той вярва, че недостатъците са достойнства, той е проклел съществуването като зло и само злото ще го привлича. Той е проклел себе си и ще чувства, че извратеността е всичко, на което е способен да се наслаждава. Той е приравнил добродетелността с болката и ще чувства, че порокът е единственото царство на удоволствията. И после ще крещи истерично, че тялото му има порочни желания, които умът му не може да надмогне, че сексът е грях, че истинската любов е чиста емоция на духа. А после ще се чуди защо любовта не му носи нищо друго освен отегчение, а сексът — нищо освен срам…
Риърдън каза бавно, гледайки встрани, без да съзнава, че мисли на глас:
— Поне… не съм приемал другата догма… Никога не съм изпитвал вина, че правя пари.
Франсиско пропусна смисъла на първата дума; усмихна се и каза с готовност:
— Виждате ли, че става въпрос за същото? Не, вие никога не бихте възприели каквато и да било част от такова порочно кредо. Вие не бихте могли да си го наложите. Ако се опитате да заклеймите секса като злина, ще откриете, че дори против волята си действате според правилните морални предпоставки. Ще бъдете привличан от най-възвишените жени, които срещате. Вие винаги ще искате героиня. Ще бъдете неспособен да презирате сам себе си. Ще бъдете неспособен да вярвате, че съществуванието е зло и че сте безпомощно същество, затворено в една невъзможна вселена. Вие сте човек, прекарал живота си в това да приспособява материята към целите на своя разум. Вие сте човекът, комуто е ясно, че точно както една идея, ненамерила израз във физическо действие, е презряно лицемерие, такава е и платоничната любов; и както физическото действие, ненаправлявано от идея, е глупашко самозалъгване, такъв е и сексът, когато е откъснат от личния ценностен кодекс. Това е едно и също следствие и Вие сигурно го знаете. Ненакърненото Ви чувство за самоуважение със сигурност знае това. Вие не бихте могли да желаете жена, която ненавиждате. Само човекът, възхваляващ чистотата на лишената от страст любов, е способен на поквареността на лишената от любов страст. Забележете обаче, че повечето хора са раздвоени същества, който се люшкат отчаяно от единия до другия край. Едната им половина е човекът, който презира парите, фабриките, небостъргачите и собственото си тяло. Той таи неопределени чувства относно необхватни въпроси като смисъла на живота и стремежа си да бъде добродетелен. И той крещи от отчаяние, защото не изпитва нищо към жената, която уважава, и в същото време открива, че е във властта на неудържима страст към блудница от улицата. Той е човекът, когото наричат идеалист. Другата им половина е човекът, когото наричат практичен, човекът, който презира принципите, абстракциите, изкуството, философията и своя собствен ум. Той гледа на придобиването на материални вещи като на единствената цел на съществуванието и се надсмива над необходимостта тяхното предназначение и източникът им да бъдат вземани под внимание. Той очаква от тях да му доставят удоволствие и се учудва защо колкото повече получава, толкова по-малко чувства изпитва. Той е мъжът, който прекарва времето си в преследването на жени. Отбележете тройната измама, с която се самозалъгва. Той не би признал нуждата си от себеуважение, тъй като гледа с насмешка на такива понятия като морални ценности, но все пак изпитва дълбоко самоотвращение, произтичащо от схващането му, че е парче месо. Не би признал, но знае, че сексът е физическа изява на респекта към личните ценности. Затова се опитва, като изиграе чрез жестове резултата, да се сдобие с това, което би трябвало да е първопричината. Той се мъчи да се сдобие с чувство за собствената си ценност от жената, който му се отдава, а забравя, че жената, която е избрал, няма нито характер, нито преценка, нито ценностен критерий. Казва си, че цели единствено физическо удоволствие, но забележете, че жените му омръзват след седмица или след една нощ, че презира професионалните проститутки и обича да си въобразява, че е прелъстил добродетелно момиче, което е направило голямото изключение именно за него. Именно чувството за достижение е това, което търси, но никога не намира. Какъв триумф може да бъде спечелването на едно лишено от интелект тяло? Ето това е женкарят. Това описание пасва ли ми?