Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Ревът на хеликоптера, който беше позаглъхнал, се чу отново, този път по-силен отпреди. Въздухът наоколо се раздвижи и я понесе към дърветата. Аби изви глава, за да погледне. Само на стотина метра от тях хеликоптерът се готвеше да кацне на черния път през долината — беше толкова близо, че успя да види войниците с каски, приклекнали край вратите.
Забави ход. Маскираният я дръпна напред, удряйки глезена й в стърчащ камък. Тя залитна напред, закрачи през дългата мокра трева и влезе, олюлявайки се, в гората. Автоматични откоси затрещяха зад тях, накъсвайки плясъка от перките на витлата. Аби и нейният похитител се обърнаха.
Хеликоптерът отново беше във въздуха, зависнал над половин дузина войници, които се бяха разпръснали в сянката му. Аби видя каските им да се подават над тревата. Повечето бяха обърнати с гръб и водеха престрелка с невидим противник от другата страна на долината, но двама се промъкваха през ливадата към тях.
Маскираният извади нож. Аби усети студа на стомана върху китките си, после почувства рязко дръпване и ръцете й се оказаха свободни.
— Сега можеш да тичаш по-бързо — каза мъжът.
Той я смушка с дулото на автомата в кръста и тя се подчини. Пое, залитайки, нагоре по хълма между дърветата, като се бореше с наклона, мокрите дрехи, калта и хлъзгавите клони — всички те се опитваха да я отблъснат назад към цевта на автомата.
Иззад дърветата зад гърба й проехтя изстрел. Инстинктът я накара да се хвърли на земята, но не беше улучена. Когато погледна назад, видя сърбина седнал на земята, стиснал крака си, откъдето течеше кръв. Другият дотича на помощ и обстреля невидимия противник между дърветата.
Беше с гръб към нея и Аби реши, че това е единствената й възможност, затова хукна.
Времето спря. Тя се озова в свят на листа, кал и олово, на викове и изстрели и без хоризонт отвъд следващото дърво. Тичаше, диво махайки с ръце. Краката я боляха от усилието да преодолява съпротивата на мокрите дънки, гърдите й сякаш щяха да се пръснат, а сърцето така я промушваше, че се запита дали изобщо ще усети куршума, ако дойде?
Дърветата започнаха да редеят и тя излезе на малка полянка, където стърчеше висока скала. В нея се отваряше ниска цепнатина, около която се издигаха купчини прясно изкопана пръст. Найлонова лента беше завита около нея. До входа от пръчката, на която беше поставен, й се ухили овнешки череп. Някъде, не много далече, чу шум от забързани стъпки.
Въпреки паниката усети мрака на това място, настойчивото усилие на недоброжелателна сила да я вкара в пещерата. Ветрец разбърка косъмчетата на тила й; буйната част на въображението й реши, че Майкъл иска да й каже нещо. Предупреждение? Благословия? Тя заоглежда лентата на вратата, фасовете, стъпкани на земята, и фолиото от пакетите с войнишки дажби, разхвърляни в храсталаците. Това беше мястото, заради което дойде. Беше й се струвало толкова важно — а сега почти не й пукаше.
Обаче стъпките приближаваха и вече нямаше избор. Затова се наведе и влезе в пещерата.
Светлината отвън не стигаше много навътре. Паникьосана от мрака, Аби се потупа по джоба и напипа запалката на Джесъп. Извади я и пламъкът освети гладко издялани стени — бяха твърде правилни за пещера. По-скоро беше коридор, който водеше в скалата.
Няколко метра по-нататък той се разшири в ниско правоъгълно помещение със сводест таван. В единия край лежеше каменно корито, над което имаше ниша, където някога вероятно беше стояла статуя. Целите стени — до последния сантиметър бяха покрити с избледнели рисунки в охра, зелено и синьо. На светлината от запалката Аби видя лодка, която пресича пълно с риба море; бръшлянени мустачета се виеха около колони; богиня в прозрачна туника се спускаше върху заспал герой, заобиколена от лъвове, луната и слънцето. Имаше и надписи, но колкото и да се опитваше, Аби не можа да различи изронените букви.
Това е гробница, помисли си тя. Каменното корито беше саркофаг — виждаше капака, облегнат на него, и белите драскотини в камъка, където Майкъл и Санчес бяха подпъхнали лостовете.
Свали палеца си от бутончето на запалката, за да не свърши газта. В заобикалящия я мрак седна на пода — мокрите й дрехи бяха по-студени от смъртта. Трепереше, но почти не го забелязваше. Притисна палец в стоманата на запалката само за да почувства малко топлина.