Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Замисли се за изтръгнатия от гроба си скелет и се запита дали и нейният гроб няма да бъде тук. Живот за живот — труп за труп. Спомни си Шаи Левин. Най-вероятно е бил промушен в гърба. Беше трудно да си представи, че тази гробница принадлежи на човек, който някога е живял и дишал точно като нея. Вероятно е пътувал. Сигурно е бил богат. Човек, който беше планирал и поръчал гробницата си за поколенията, без да му мине през ума, че седемнайсет столетия по-късно тя ще се окаже забутана в безлюдно кътче на една размирна страна.
Шум пред пещерата. Викове и трополене на камъчета. Аби вдигна глава. Глух пукот се изтъркаля надолу по коридора и с интуиция, събудена от близостта на гроба, тя разбра, че някой друг е умрял.
Дневната светлина в края на коридора помръкна.
Нямаше къде да се скрие. Ако трябваше да умре, поне щеше да накара копелето да я погледне. Тя щракна запалката. Духовете на богове и герои надничаха изпод избледнелите бои и чакаха да предявят правата си върху нея. Мъжът в коридора — мъж ли беше? — се приближи. За миг остана в пълен мрак — отвъд деня и преди пламъка. Вятърът довя миризмата му — гнили листа и мокра пръст — миризма на зейнал гроб.
Той пристъпи напред. Лицето му ту влизаше, ту излизаше от светлината. Дълбоки сенки поглъщаха бузите му, така че единственото, което Аби видя, беше движещият се напред череп и къдравата сива коса, потъмняла от дъжда.
Зави й се свят. Чу как боговете й подвикват и се смеят. Сигурно вече беше умряла. Тя вдигна запалката и сенките от бузите му изчезнаха. Усмихваше се.
— Майкъл?
26.
Константинопол — април 337 г.
— Смяташе, че ще те пусна да си ходиш, без да се сбогуваме?
В празната гробница Константин се обляга на неосветения олтар и ме поглежда в очите. Последния път, когато го видях, беше облечен като бог; сега носи обикновена бяла роба и сиво наметало срещу вечерния хлад. Само начинът, по който бе изтъкан платът, подсказваше колко е скъп.
— Сметнах, че си приключил с мен.
Преди тук живееха много богове, а сега само един. В най-високата точка на най-високия градски хълм Константин събори храма на Дванайсетте богове35 и издигна мавзолея си върху неговите основи. Отвън не изглежда по-различно от онези, които другарите му императори построиха за себе си: Максентий в Рим, Галерий в Тесалоника, Диоклециан в Сплит36. Кръгла кула в квадратен двор, заобиколен от аркади, които подслоняват баните, складовете за лампи и помещенията за свещениците, които ще пристигнат, щом новият обитател се нанесе за постоянно.
Той няма да бъде сам. В ротондата има седем ниши. Едната е за саркофага му; в останалите шест са поставени статуите на дванайсетте Христови апостоли. Типично за Константин. Махнал е дванайсетте стари богове, а на тяхно място е сложил дванайсетте християнски апостоли — бог за бог, килограм за килограм. Когато проектът му бъде завършен, никой няма да може да види конците, с които е съшит.
Боговете напускат света и отстъпват място на хората. Такъв е ходът на историята.
Но в момента нищо не е завършено. Скеле покрива цялата източна част на стената. Слоеве прах се пластят по дванайсетте фигури в нишите по стените. Това също е типично за Константин. Велики начинания, по които още се работи. Цялата постройка е огромна кутия, пълна с прах. Късното слънце грее през цветните стъкла и рисува фигури във въздуха.
— Тази нощ, когато осъдихме Симах, сякаш искаше да кажеш нещо.
— Нямаше да има значение.
Решен съм да му се противопоставя, да кажа възможно най-малко и да се прибера вкъщи, за да ръководя робите, докато опаковат домакинството ми. Не исках да идвам. Направих го само защото той е Август.
— Трябваше да откриеш истината — подсеща ме той.
— Ако я искаш.
— Смяташ, че е невинен?
Нещо в мен рухва. Възмущение удавя гордостта ми и се излива навън.
— Не знам дали е невинен, но съм сигурен, че са му скроили номер. Бях там, когато неговият роб предаде кутията. Едва ли можеше да се измисли нещо, което по-добре да го натопи.
— Но кутията е била у него.
— У роба му.
— Робът даде показания под мъчения, че я е получил от господаря си. Трябваше да разрешим случая бързо. Евсевий каза, че християните били нетърпеливи. — Вижда изражението на лицето ми и въздиша. — Гай, преди не беше толкова придирчив.
35
Олимпийските богове. — Б.пр.
36
В латинската епоха името на Сплит е Спалатум. — Б.ред.