Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Всичко е наред — прошепна Джесъп в ухото й. — Повиках ги. Кавалерията идва.
Това изискваше да имаш надежда, а тя вече нямаше. Лежеше там и очакваше дъждът да я разтвори в нищо.
Явно беше затворила очи и задрямала, защото когато ги отвори, маскираният се беше навел над нея и я разтърсваше да се събуди. Главата й пулсираше, тялото й трепереше толкова силно, та й се струваше, че ще се разпадне.
Въпреки болката и шума в главата си осъзна, че мъжът говори на сръбски:
— Ставай. Още малко и ще дойде.
Той я повдигна и я свали на земята. Джесъп вече стоеше долу. Бяха влезли в широка дива ливада, обгърната от планини — безнадеждно и самотно място. Черен път водеше на изток към гората; друг се спускаше от север към долината и се пресичаше с първия на кръстовището, където беше паркиран пикапът на маскираните. По него се спускаха два черни рейндж роувъра, като хвърляха високо кал зад гумите. Аби чу в далечината бумтене като от водопад.
Маскираният погледна нервно към небето, след това бутна Аби и Джесъп към страната на пикапа, отстъпи назад и започна да мести автомата от единия към другия. Рейндж роувърите спряха на тревата от двете страни на пикапа, образувайки нещо подобно на груб триъгълник. Мъже по джинси и черни канадки изскочиха от тях, а единият отвори задната врата на първия джип.
Слаба фигура в дълго вълнено палто слезе и грижливо избягвайки калта, тръгна към тях. В тази просторна пустош изглеждаше по-дребен, отколкото в офиса си в Рим, но аурата на могъщество, която го обгръщаше, не беше отслабнала. Дори телохранителите му предпазливо се държаха на разстояние от него.
— Драгович — измърмори Джесъп до нея.
Драгович спря на няколко крачки от тях. Не обърна внимание на Аби, а впи продължителен пронизващ поглед в Джесъп. После поклати глава.
— Не е той.
Телохранителят до него извади пистолет изпод канадката и го насочи към главата на Джесъп. Далечният шум се усили. Аби чу Джесъп да крещи молби, въртейки се като куче на каишка. Земята под нея сякаш затрепери. Вятърът се усили, запращайки капки в лицето й. Маскираният направи няколко крачки назад.
Отблясъкът от дулото разцепи света на две. Пикапът се заклати, когато куршумите запратиха тялото на Джесъп в него. Кръв, по-топла от дъжда, изпръска лицето на Аби. През звъна в ушите си чу пулсиращо боботене, което удави виковете около нея.
Единият от маскираните я стисна за гърлото. Лицето му почти се долепи до нейното.
— Какво е това? Ти ли повика шибаните ченгета? Ти или приятелчето ти?
Угасващ спомен проблесна в съзнанието й — Джесъп, който натиска дисплея на телефона си точно преди да бъдат пленени. Кавалерията идва. А тя не му повярва.
— Не знам.
Той я бутна встрани от пикапа, завъртя я и я дръпна за косата така, че лицето й да сочи към небето.
— Какво, по дяволите, е това?
Над хребета на хълма изскочи черен хеликоптер и се понесе нагоре по долината към тях. Носът му беше тъп, а фюзелажът — нисък и широк. Под него стърчаха колелета като нокти на граблива птица. Леко се отклони заради вятъра и когато зави, Аби видя белия надпис на фюзелажа: КФОР.
Мъжете около нея се разпръснаха. Видя как Драгович се хвърля в задната част на роувъра, а скъпите му панталони бяха изпръскани с кал отзад. Още преди да беше успял да затвори вратата, колата се стрелна към дърветата. Вторият рейндж роувър я последва.
Хеликоптерът ревеше над главата й. Аби почувства ударите от витлата му като крошета по тялото, тягата направо щеше да я вдигне от земята. Ярък пламък изскочи от страната на хеликоптера; пикапът се замята, когато едрокалибрените куршуми разкъсаха предния капак и блока на двигателя. Черен пушек се изви от мотора.
От пушека изскочи единият от маскираните типове в полицейска униформа. Той я хвана за ръката, все още с белезници зад гърба; тя направи опит да се отскубне, но той притисна дулото на автомата в гърба й и започна да крещи, че ще я убие на място, ако не тръгне.
Зарязвайки трупа на Джесъп, свлечен до димящия пикап, маскираният я повлече през ливадата към дърветата в далечния край на долината. Другият ги последва. От колата теренът й се беше сторил равен, но пеша откри, че е точно обратното, осеян беше с неочаквани могили и ниски насипи, които стърчаха над земята като играчки, оставени под килима. Със завързани на гърба ръце, подгизнали дрехи, които я стягаха като усмирителна риза, и маскирания, който я дърпаше да бърза повече, отколкото можеше, Аби залиташе и се олюляваше като пияна.