Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Край тях седнаха Ба’чук и Пиндор, а останалите пленници ги скриха с телата си.

— Взе ли го? — попита Пиндор.

Марика отвори длан и показа мобилния телефон на Кейди. Джейк се облещи от изненада. Явно Марика бе успяла да го вземе, когато бе паднала на колене. Смаяният му поглед я накара да се усмихне.

— Не се отказвам толкова лесно — каза момичето.

Продължаваше да държи ръката му и преди да я пусне, го стисна леко по пръстите. Завъртя се на място и извади нещо от другия си джоб. Парче зелен кристал.

— Далекоговорителят — каза Джейк. Спомни си, че го бе изпуснал на пода в килията, но явно Марика го бе взела.

Тя му подаде телефона и кристала.

— Какво очакваш да направя?

— Обади се за помощ.

— Да, определено се нуждаем от помощ — добави Пиндор.

Марика не сваляше поглед от Джейк.

— Плуваме в прекалено дълбоки води. Не можем да се справим сами.

Въпреки че току-що бе проявила такава храброст, пребледнялото й лице свидетелстваше, че в този момент изпитва страх. Джейк не знаеше дали може да призове помощ по телефона, но ако не друго, то поне можеше да позволи на Марика да чуе гласа на баща си за последен път. Подобен жест си заслужаваше усилието.

Той коленичи на пясъка, отвори мобилния телефон и видя, че батерията е на мястото си. Надяваше се в нея да е останал достатъчно заряд.

Закрепи кристала към батерията, затаи дъх и включи телефона. Снимката на мажоретките се появи отново. В центъра им стоеше Кейди, предизвикателна и смела, вдигнала високо сабя. А сега сестра му бе превърната завинаги в сив камък. Същото проклятие сякаш бе поразило и него. Не можеше да помръдне, да откъсне очи от снимката.

В този миг телефонът завибрира и прозвуча тих шепот:

— Джейкъб… Джейкъб, ти ли си?

Джейк се сепна, излезе от унеса си и вдигна телефона до ухото си, като се наведе още по-ниско. Останалите сведоха глави към него, за да не пропуснат разговора.

— Аз съм, магистър Балам. — Бащата на Марика сигурно не се бе отделял от своя далекоговорител, след като предишният им разговор бе прекъснат така внезапно. — Имаме проблем. Достигнахме бариерата около Анкх Тави, но попаднахме в плен на слугите на Калверум Рекс. Не знаем какво да правим.

Последва продължителна пауза. Джейк не можеше да вини бащата на Марика. Новините бяха шокиращи.

— Магистър Балам…

— Да, Джейкъб… момент…

Джейк надзърна между телата на пленниците. Калверум Рекс, обсебил тялото на Кре, се съвещаваше с гракилската вещица. Джейк нямаше представа с колко време разполага. Изглеждаше, че Кре се подготвя да прекоси бурята. Джейк напрегна слух и чу Балам да разговаря с някого, после магистърът прошепна в слушалката.

— След предишния ни разговор помолих магистър Захур да прегледа легендите за Анкх Тави. Той откри един ръкопис, стар, колкото народа му. В него се разказва за тази буря… Легендата най-вероятно е записана от един древен магистър от този изгубен град… Името му е Улоф. Авторът явно е изгубил разсъдъка си, но е категоричен по един въпрос…