Тайния дневник на Източната перла

Почувствах мигновено привличане към тази крехка като птиче жена, както и желание да я закрилям, да я спася от демоните й и да й върна желанието за живот.

— Може би двете ще станем приятелки — каза тя сякаш в отговор на мислите ми.

Уверих я, че искрено се надявам, което беше самата истина, но вътрешно изпитах угризение, че този отговор всъщност прикриваше истинската причина за присъствието ми тук. Колко жалко, че се налагаше приятелството ни да се основава на лъжи.

Първата ми вечеря с императорското семейство премина мъчително, така както и всички следващи. Въздухът беше натежал от тягостно мълчание. Пу И поглъщаше блюдо след блюдо съсредоточено и някак ненаситно, а съпругата му само седеше, пиеше шампанско и пушеше цигара след цигара, без да проявява никакъв интерес към храната. От време на време тя вземаше някоя хапка и я пускаше в краката си, където малките пекинезчета тръпнеха в очакване. Изведнъж и аз изгубих всякакъв апетит и бях благодарна, че виното е добро, с приятен вкус и аромат.

Когато вечерята приключи, Уан Дзюн гушна две от любимите си кученца и ме покани да поиграем маджонг в стаята й. Тя пожела на Пу И лека нощ и той й отвърна доста официално, че също й желае приятна вечер.

— Надявам се и ти да спиш спокойно под този покрив, Източна перла — обърна се после към мен той. — И дано навикът ми да работя до късно не смути съня ти.

Стаята на Уан Дзюн беше изцяло в западен стил. На тоалетката й бяха наредени шишенца с френски парфюми и английска тоалетна вода. До розовото емайлирано огледало, което се нуждаеше от излъскване, стоеше бурканче с пудра „Макс Фактор“. Навсякъде бяха наредени снимки в сребърни рамки на императорската двойка в компанията на видни западни политици. Имаше и доста снимки на американски филмови звезди, с които Уан Дзюн едва ли се беше срещала лично. На нощното шкафче забелязах том на Шекспир и поезията на Байрон в оригинал, въпреки че бях чувала, че познанията й по английски език са доста скромни. Книгите изглеждаха недокоснати, при все че по средата им бяха пъхнати разделители. В шкаф със стъклени чекмедженца видях бели кожени ръкавици и фини найлонови чорапи, още неразопаковани. На масичката до леглото бяха струпани кутии чуждестранни цигари, няколко златни запалки и порцеланови пепелници с изрисувани по тях рози. На кръглата махагонова маса под прозореца с отдавна неизмити стъкла имаше сребърен поднос с джин и тоник, както и чинийка с резенчета лимон. Единственият предмет, който напомняше за Китай, беше ниското диванче с копринени възглавнички в единия ъгъл на стаята и редом с него — всички атрибути, без които не може пушачът на опиум.