Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Той го взе - каза Кийли с ясен и силен глас, независимо от гърчовете, които разтърсиха тялото й. - Райзън взе Тризъбеца, за да може да стане крал. Родът Микена. Родът на Микена ще управлява. Посейдон го наказа заради невежеството му. Той... нещо свързано с ръката му. Вампирите взеха ръката на Райзън.
- Откъде знае това? - попита Конлан, с подсилен от страхопочитание глас.
- Джъстис може да й е казал - отвърна Вен, но Джъстис видя съмнението, изписано по лицето на брат му. Започваха да вярват.
Очевидно Кийли преживя още един шок, защото отметна глава назад, а жилите по врата й се изпънаха. И все пак, гласът й бе толкова премерено ритмичен. Изобщо не показваше стреса, на които бе подложено тялото й, вместо това в думите й имаше рима.
- Атлантида трябва да се потопи под вълните, за да преживее Катаклизма. Рагнарок13. Гибелта на боговете. Изгарянето. Ние отново ще се въздигнем. Ще изпратим най-добрите и най-будните от нас и ще ги внедрим в човешкото общество. Ще ги изпратим във всичките краища на света. Всяка една от тези седем групи ще вземе скъпоценен камък от Тризъбеца на Посейдон. Драконовото яйце. Сърцето на нереидата. Звездата на Артемида. Проклятието на вампирите. Сирената. Императорът. И най-накрая - Гордостта на Посейдон. Само когато всички те са отново заедно, Атлантида ще може да се въздигне. Ако скъпоценните камъни не са заедно и Седемте острова се опитат да се издигнат на повърхността, без значение от магията или технологиите на бъдещето, Атлантида ще бъде унищожена.
Когато изрече последните думи, пусна възглавницата и се свлече на пода, в несвяст. Джъстис скочи, за да я хване и тя падна в прегръдките му без изобщо да се съпротивлява. Енергийният щит бе изчезнал също толкова бързо, колкото се бе появил.
- Сега вярвате ли ми? - обърна се ядосано към братята си, докато държеше жената в обятията си. - Сега вярвате ли, че виденията й говорят истината?
Конлан и Вен кимнаха тържествено. Прости думи, но бяха достатъчни да ги убедят.
Толкова прости думи, изречени ясно и гладко, но не на английски. Или на някой друг език, който Кийли би могла да знае.
Изрече ги със смразяващо и безупречно произношение. Използваше езика на древните атланти.
Отсега нататък никой нямаше да се съмнява в думите й.
13 Рагнарок – според скандинавската митология, Рагнарок ще доведе до смъртта на всички богове. В превод значи „залезът на боговете“. – Б.пр.
Глава 28
Атлантида, военната стая
Кийли се събуди от странен сън с блестящи скъпоценни камъни и окъпана в слънце джунгла и срещна лицето на Джъстис. Тъмни кръгове, като синини лежаха под очите му, които отново бяха сменили цвета си и сега бяха черни като сърцето на крадец. По суровите му черти и скули, ясно можеше да види яростта, която го бе обзела. И тогава тя потрепери.
При това движение, той осъзна, че е будна. В болезнения му поглед се отразяваха радост, успокоение и гняв. Лицето му бе обляно в топлина и цветове, както пролетта, която разцъфва след ужасяващата и ледена зима. Ръцете му се стегнаха около нея и я придърпаха така, че да се облегне на гърдите му, докато мърмореше нещо, прекалено тихо, за да успее да го чуе. Кийли осъзна, че седеше в скута му на един от диваните във военната стая, но бе прекалено уморена, за да губи енергия, да се срамува от интимната им поза. Някой явно отново бе сложил ръкавицата на ръката й, за което страшно много му благодареше.
- Предполагам, че преживях големия експеримент с възглавничката? - насили се да се усмихне, но никой не отвърна със същото.
Конлан и Вен бяха заели една и съща поза на няколко метра от нея, с ръце зад гърба. При думите й, Вен клекна, за да може очите им да са на едно и също ниво и издиша шумно.
- Здрасти, докторе. Уплаши ни. Добре ли си?
- Добре съм, само малко разтреперана - отвърна тя разсеяно, защото вече претърсваше спомените си от видението, за нещо, което може да им е от полза.
Джъстис надигна глава и погледна право към нея.
- Никога - каза остро. - Никога повече няма да ти позволим да преминаваш през такова нещо.
Кийли вдигна ръка, за да го докосне и той се скова при допира й.
- Пак започваш да използваш думата „позволявам“. Казах ти, че не обичам да ми нареждат - гласът й прозвучава дрезгаво. Нещо в гърлото й я драскаше.
Защо? Да, вярно. Те крещяха, което значеше, че и тя е крещяла. Почти бе забравила болката в чудното видение, макар че се питаше как би могла да забрави. Болка пронизваше тялото й, докато не бе сигурна, че крайниците й са отделени от тялото й. Бавно. От някой, който бе страшно бесен.