Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Не знаеш какво ще пожънеш, ако се забъркаш с играчките на боговете - каза и потрепери.
- Както и да е, но, що се отнася до мен, повече никога няма да докосна предмет, който по някакъв начин е свързан с Тризъбеца.
- Най-лошото е, че преживя тази агония напразно. Не научихме нещо, което вече не знаехме - каза Конлан мрачно. - Предлагам ти искрените си извинения, затова, че тестът ни те подложи на толкова много болка, д-р Макдърмът. Още повече след като не научихме нищо ново.
- Не е точно така - намеси се Вен. - Научихме имената на всички скъпоценни камъни. Знаем, че търсим Звездата, която е сапфир и Проклятието на вампирите - жълт диамант. Знаем, че изумрудът, който вече притежаваме се нарича Драконово яйце, а рубинът е Сърцето на нереидата. В крайна сметка аквамаринът, аметистът, турмалинът, които все още липсват, се наричат Сирената, Императорът и Гордостта на Посейдон, въпреки че не знаем кой отговаря на определеното име.
- Аларик може да знае повече за имената на камъните - каза Конлан. - Прав си, разбира се. Знанието е сила и сега се сдобихме с повече. Но все още нямаме представа къде се намират останалите изгубени скъпоценни камъни.
- Не е точно така - отвърна Кийли. - Знам къде е Звездата на Артемида. Или поне знам къде са я занесли, когато са напуснали Атлантида.
- Моля?! - извикаха едновременно Конлан и Вен.
- Съжалявам. Видението ми не беше типично - отговори тя бавно, опитвайки се да обясни колкото се може по-ясно, за да могат да я разберат. - Обикновено съм наблюдател на някаква случка, която има дълбока емоционална или ярка връзка с предмета, който докосвам. Понякога ставам част от хората, които се намират в стаята. Сякаш влизам в телата им, като допълнителен разум, ако така можете да ме разберете.
Джъстис отпусна ръце, за да може да се облегне назад и да я погледне.
- Аха, мисля, че схванах главния замисъл - отвърна сприхаво.
Кийли премигна няколко пъти и когато изтощените й неврони направиха връзката, тя се засмя.
- Това значи ли, че сме създадени един за друг?
Смехът в очите му се задълбочи и показа странна по-дълбока емоция.
- Кийли, и представа си нямаш
Тя реши за момента да не мисли за обещанието или заплахата в очите му, обърна се към Конлан и Вен и дори леко се засмя.
- Наистина не знаете колко е странно да говоря с някого за дарбата си без той да иска да ме заключи в гумена стая. Както и да е, казвах, че този път беше различно. Сякаш гледам телевизия, но някак си объркана. Тоест, всички канали се излъчваха едновременно на висока резолюция, 3Д, 4Д, свръхзвукова.
Тя прокара ръка през косата си и я отметна.
- Видях къде отива всеки един от скъпоценните камъни, обаче като проблясък. Не разпознах никое от местата, с изключение на едно. Рубинът, например се намира в тъмна, миризлива пещера. Влажно място, но няма начин да го позная.
Вен и Конлан си размениха погледи и отново погледнаха към нея с нарастващо уважение.
- Да, така е. Намерихме Сърцето на нереидата в пещера под планините близо до Вашингтон - каза Конлан.
- Но за едно от местата съм абсолютно сигурна. Там се намира сапфирът. Звездата на Артемида. Видях един стенопис - добави Кийли, като си спомни ярките цветове от видението й. - Имам копие на стенописа на стената в офиса ми. Един колега прави разкопките. Намира се в Сан Бартоло.
От безизразното изражение, изписано на лицата им, на Кийли й стана ясно, че в
Атлантида не получават списания, свързани с археология.
- Сан Бартоло - повтори и реши да им дръпне една лекция. - Това е преколумбийски обект на маите, намиращ се в североизточна Гватемала. Сега е предимно джунгла, но населението е било огромно през прекласическия период на маите. Д-р Уилям Сатурно от музея Пийбоди, откри стенопис в основата на пирамидата през 2001 година. Определиха давността на стенописа от 100 г. пр.Хр., което превърна откритието му в колосално. Тези са най-запазените и красиви стенописи на маите, които някога са били откривани и...
Тя спря на средата на изречението и се втренчи в тях.
- О, да, това трябва да е. Вашите прадеди. Тези, които са се разпръснали по целия свят преди Катаклизма. Трябва да стоят зад сътворението на много митове. Винаги има потоп и...
- Запознати сме с митовете за сътворението - нетърпеливо я прекъсна Джъстис. -Говореше за Сан Бартоло и Звездата?
- Стенописът се споменава в мита за сътворението на цивилизацията на маите. Показва изображение на богове, жертви и дървета. Една от жертвите е риба, която според някои вярвания символизира океана на подземния свят.