Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
„Беше на десети. Помня, защото на следващия ден майка ми има рожден ден. Какво съвпадение, нали?“
„Да, чисто съвпадение.“
„Ако бях подозрителен — каза той, — щях да си помисля, че това е ваше дело, Хенри. Нали се върнахте от окръг Батънкил, покрити с кръв от главата до петите.“
Хенри запали нова цигара:
— Не забравяй, че беше обед и столовата беше претъпкана. Марион и приятелката й попиваха всяка дума, а и много добре знаеш как кънти гласът му… Разсмяхме се, естествено, Чарлс каза нещо забавно и тъкмо успяхме да сменим темата, когато Бъни отново погледна към вестника: „Хладнокръвно убийство, при това в гората, на има-няма четири километра от мястото, където сте били. Нали се сещате, че ако ченгетата ви бяха спрели през онази нощ, сега щяхте да сте в затвора. Има и телефон, ако някой разполага с някаква информация. Обзалагам се, момчета, че ако исках, бих могъл да ви причиня доста главоболия…“ и т.н., и т.н.
— Разбира се, изобщо не знаех какво да си мисля. Дали се шегуваше, или подозираше наистина? Най-накрая успях да го откъсна от вестника, но не ме напускаше ужасното усещане, че той разбра какво неудобство ми причинява. Познаваме се толкова добре, а за такива неща има и шесто чувство. Аз пък наистина бях разтревожен. Бога ми, всичко това ставаше точно преди обяд, навсякъде имаше охрана, половината от тях са свързани с полицията в Хампдън… В крайна сметка нашата версия нямаше да издържи много при проверките по време на разследването. Съвсем ясно беше, че не сме блъснали елен. По нито една от колите нямаше и драскотина. Още тогава усещах, че това не е краят на историята. Мисля, че Бъни доста невинно се шегуваше с тази история, но не спря да го прави до края на семестъра, както на обществени места, така и когато бяхме насаме. Знаеш го какъв е, не се отказва, когато си науми нещо.
Много добре го разбирах. Бъни притежаваше свръхестествената способност да изважда на бял свят теми, които причиняваха голямо неудобство на събеседниците му и да ги разчепква с непоколебимо усърдие. От началото на нашето запознанство той не спря да ме дразни за сакото, което носих по време на обяда с него през онзи ден, както и да говори пред мен за безвкусния и лишен от стил начин на обличане на калифорнийците. За всеки непредубеден наблюдател, дрехите ми по нищо не биха се различавали от неговите, но ехидните му забележки по тази тема не спираха, защото съм убеден, че въпреки искрения ми смях, смътно бе доловил, че успява да ме засегне. Бе разбрал, че се чувствам ужасно неловко от тези практически неуловими разлики в облеклото и от далеч по-видимите различия в маниерите и поведението ми. Притежавам дарбата да се сливам с всяка социална среда — никога не сте виждали толкова типичен калифорнийски младеж, какъвто бях аз, нито пък по-безпътен и безчувствен студент по медицина. И въпреки всичките ми усилия никога не успях да се слея напълно и в някои отношения винаги се различавах от заобикалящата ме среда, по същия начин, по който зеленият хамелеон си остава напълно различно творение от зеленото листо, върху което седи, независимо от съвършеното отражение на светлосенките, което постига. Винаги, когато Бъни ме упрекваше грубо и пред всички, че нося риза с полиестер или критично отбелязваше, че съвсем обикновените ми панталони, които по нищо не се различаваха от неговите, имат нещо, което той наричаше „западняшка кройка“, знаех, че огромна част от задоволството, което това занимание му носи, се дължи на безпогрешния му и неумолим усет, че от всички теми, именно тази ме кара да се чувствам най-неловко. Затова съм убеден, че е доловил колко силно споменаването на убийството безпокои Хенри. А след като веднъж бе усетил нещо такова, не можеше да устои да не продължи да чопли.
— Разбира се, той не знаеше нищо — каза Франсис. — Наистина нищо. За него това си оставаше една голяма шега. Доставяше си наслада да подхвърля разни забележки за фермера, при когото сме отишли и сме убили, само за да ме гледа как подскачам. Веднъж ми каза, че видял пред къщата ми полицай, който разпитвал хазайката.
— И на мен ми го каза — вметна Хенри. — Непрестанно се шегуваше за онзи телефон от вестника и как петимата ще си разделим паричната награда. Вдигаше телефонната слушалка и се правеше, че избира номера.
— Сам разбираш колко бързо успя да ни изпили нервите. Господи, някои от нещата казваше и в твое присъствие. Най-кошмарното е, че никога не можехме да предвидим кога ще каже нещо. Малко преди началото на ваканцията сложи копие от статията във вестника под чистачката на предното стъкло. „Загадъчна смърт в окръг Батънкил.“ Самата мисъл, че я бе пазил през цялото това време, бе потресаваща.