Тайната история

Беше петък вечер, но времето беше толкова лошо, че почти нямаше никакви хора в „Брасери“. Похапвахме от сандвичите със сирене и слушахме как дъждът барабани по покрива. С Бъни пихме уиски с топла вода, но другите си поръчаха чай.

— Да не ви се гади, вакханци? — попита ехидно Бъни, след като дадохме поръчките си на сервитьора.

Камила направи гримаса.

Когато свършихме, тръгнахме към колата, Бъни я обиколи и внимателно я огледа, после ритна гумите.

— С тази ли бяхте снощи? — каза той, примигвайки от дъжда.

— Да.

Отмахна мократа коса от очите си и се наведе, за да огледа калника.

— Немски коли. Не ми е приятно да го призная, но швабите правят по-добри коли от американците. Не виждам нито драскотина.

Попитах го какво има предвид.

— Карали са пияни и са се правили на герои по пътищата. Блъснали елен. Убихте ли го? — обърна се към Хенри.

Хенри заобикаляше колата, за да седне на мястото до шофьора, обърна се и вдигна глава:

— Какво?

— Еленът. Гътнахте ли го?

Хенри отвори вратата:

— Стори ми се доста мъртъв.

Последва дълго мълчание. Очите ми смъдяха от толкова дим. Под тавана висеше гъст сив облак.

— И тъй, какъв е проблемът? — попитах.

— Какво имаш предвид?

— Какво се случи? Разказахте ли му за всичко това, или не?

Хенри си пое дълбоко дъх.

— Не. Можехме, но очевидно колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре. Много внимателно отворих дума за това, когато останахме за първи път насаме, но явно историята за елена му бе достатъчна и оставих нещата така. Нямаше никакъв смисъл да му казвам истината, ако не се бе досетил сам. Откриха тялото на мъжа и в „Екзаминър“ се появи статия — никакъв проблем. После, по някакво злощастно стечение на обстоятелствата — предполагам, че в Хампдън такива неща не се случват често — две седмици по-късно публикуваха продължението на историята. „Загадъчна смърт в окръг Батънкил“. Бъни я е видял.

— Пълна простотия — каза Франсис. — Той никога не чете вестници. Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше тая проклета Марион.

— Тя се е абонирала, нещо във връзка с детската градина — продължи Хенри, разтърквайки очи. — Преди обед Бъни бил с нея в столовата. Тя говорела с някаква приятелка, предполагам, че той се е отегчил и започнал да преглежда вестника. С близнаците отидохме да го поздравим и първото нещо, което ни каза — на практика го изкрещя от другата страна на залата — бе „Ей, хора, тук пише, че някакъв птицевъд бил убит близо до къщата на Франсис.“ А после прочете откъс от статията на висок глас. Разбит череп, оръжието липсва, няма мотив, нито пък улики. Опитвах се да измисля как да сменя темата, когато Бъни каза „Ах, десети ноември? През онази нощ бяхте у Франсис. Същата нощ, когато блъснахте онзи елен.“

„Не е възможно — отвърнах му.“