Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Най-лошото бе — каза Хенри, — че нищо не можехме да направим. По едно време си мислехме да му кажем всичко, тъй да се каже да се оставим в ръцете му, после осъзнахме, че не бяхме в състояние да предвидим как ще реагира толкова време след случката. Беше кисел, болен и се притесняваше за оценките си. А и семестърът почти беше свършил. Най-доброто, което можеше да направим, за да го умилостивим поне до коледната ваканция и да се надяваме, че всичко ще отшуми през зимата, бе да го водим по разни места, да му купуваме разни неща и да му обръщаме много внимание — той въздъхна. — В края на всеки семестър вече не можех да го понасям, постоянно предлагаше двамата да отидем на пътешествие, като под това се разбираше да отидем на място, което той ще избере, но за което ще заплатя аз. Бъни няма пари да стигне дори до Манчестър. Както и предполагах, две седмици преди края на семестъра той подхвана темата, аз пък си казах „защо да не го направя, така поне един от нас ще го наглежда през зимата, а смяната на обстановката може да окаже благотворно влияние“. А и да си призная, не ми се струваше чак толкова зле Бъни да се чувства мой длъжник. Искаше да отиде или в Италия, или в Ямайка. Знаех, че няма да понеса Ямайка, тъй че купих два билета за Рим и резервирах стаи недалеч от Пиаца ди Спаня.
— И му даде пари за дрехи и всичките онези безполезни книги на италиански.
— Да, с две думи, разходите бяха значителни, но ми се сториха добра инвестиция. Дори си мислех, че ще е забавно. Но и в най-смелите си очаквания не съм… Честно казано, не знам откъде да започна. Помня какво стана, когато видя стаите ни, които в интерес на истината бяха доста приятни, с фрески по таваните, красив стар балкон и прекрасна гледка, бях изключително горд, че успях да ги наема. Та когато ги видя, направо побесня и започна да се оплаква, че били занемарени, че било прекалено студено, че водопроводната инсталация не струвала за нищо — накратко, мястото било напълно неподходящо и се чудел как са ме излъгали да го наема. Мислел, че имам повече опит и не бих влязъл толкова лесно в такъв евтин туристически капан, но явно грешал. Намекна, че през нощта ще ни прережат гърлата. Тогава бях по-податлив на капризите му. Попитах го къде би искал да отседнем, след като не му харесват стаите ни? А той предложи просто да отидем и да наемем апартамент, разбираш ли, не стая, а апартамент, в Грандхотел.
— Продължи да настоява, докато не заявих, че нищо подобно няма да правим. Още повече, че обменният курс бе лош и стаите, за които бях предплатил, вече ми струваха по-скъпи, отколкото можех да си позволя. Дни наред се цупи, преструваше се, че получава астматични пристъпи, гримасничеше и с викове си искаше инхалатора. Тормозеше ме непрестанно — обвиняваше ме, че съм бил скръндза и т.н., че когато пътувал, обичал всичко да му е както трябва и най-накрая си изпуснах нервите. Заявих му, че ако тези стаи ме задоволяват, то определено са много по-добри, отколкото онези, с които той е свикнал. За Бога, това си беше истински дворец, собственост на една графиня. С две думи, предупредих го да не разчита да плащам по петстотин хиляди лирети на вечер за компанията на американски туристи и чаршафи с герба на хотела.
— Останахме на Пиаца ди Спаня, която той продължаваше да превръща в подобие на ада. Не спираше да ми лази по нервите — оплакваше се от килима, от тръбите, от това, че джобните пари не му стигали. Живеехме на крачка от улицата с най-скъпите магазини в Рим — виа Кондоти. Казваше, че съм бил щастливец и без съмнение съм си прекарвал чудесно, защото съм можел да си купя всичко, което пожелая, а той трябвало да лежи край решетката на огнището и да подсмърча като някое нещастно доведено братче. Направих всичко, което бе по силите ми, за да го успокоя, но колкото повече неща му купувах, толкова повече искаше. Освен това не ме изпускаше от поглед. Започваше да се жалва, дори ако го оставех за няколко минути, но ако дойдеше с мен в някой музей или църква — за Бога, та ние бяхме в Рим — веднага започваше да се отегчава ужасно и настояваше да си тръгваме. Положението стана толкова нетърпимо, че дори не можех да прочета и един ред без той да се появи от някъде. Господи, дори седеше пред вратата и дърдореше, докато се къпех. Хванах го да рови из куфара ми. Все пак… — направи деликатна пауза Хенри, — дразнещо е да споделяш едни и същи помещения дори с ненатрапчив човек. А може би съм забравил какво бе усещаното, когато живяхме заедно през първата учебна година, или просто съм свикнал да живея сам, но след седмица-две вече бях нервна развалина. Не можех да го понасям. Същевременно ме тревожеха и други неща. Ти знаеш, нали — обърната се внезапно Хенри към мен, — знаеш, че понякога имам ужасно главоболие?