Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Обаче групировката, която впоследствие щеше да се превърне в Айс Маракса, все още представляваше само една по-фанатизирана фракция на Либера Драмач. До момента, в който Престолонаследничката бе спасена.
Появата на емблемата им в Лоното се оказа онази искра, от която се нуждаеха. Необикновената аура на момиченцето и невероятното й бягство от смъртта ги убедиха, че месията, за когото си мечтаеха, най-накрая беше при тях. Те започнаха да надават гласове, че секретният характер на организацията не е правилното решение; че новината за спасението на Лусия трябва да се разпространи по всички кътчета на империята, за да съберат максимална подкрепа за деня, когато Лусия щеше да ги поведе. Вярата на повечето селяни бе рухнала с пожара в Императорската цитадела и известията, че детето е живо, щяха да удвоят радостта им.
Заелис категорично бе забранил това и впоследствие разколническата фракция бе утихнала. Няколко месеца по-късно привържениците й напуснаха Лоното без предупреждение, вземайки със себе си някои от най-изтъкнатите членове на Либера Драмач. Скоро след това шпионите на Заелис докладваха за появата на организация, наречена Айс Маракса — буквално „следовници на чистото дете“ на висш сарамирски — която разпространяваше обезпокоителни слухове нашир и длъж.
Това бе разгневило не на шега Заелис и Кайлин изпрати своите Сестри, за да проучат доколко новопоявилата се групировка застрашава интересите на Либера Драмач. Оказа се, че положението не беше чак толкова лошо — отцепниците бяха запазили в тайна местонахождението на Престолонаследничката, което бе известно само на малцина избрани. Останалите привърженици на Айс Маракса знаеха единствено, че момиченцето е скрито на сигурно място и предаваха тази информация на другите хора. Това не подейства особено успокояващо на Заелис, който продължаваше да ги смята за безразсъдни и безотговорни; ала с течение на годините стана ясно, че делата на организацията се изчерпваха с разпространението на благата вест, че Престолонаследничката е жива и се намира на сигурно място. Ето защо Мишани започна да ги смята за безобидни.
Сега, докато портите на Зила се отваряха пред нея и тя влизаше в града, който съвсем скоро щеше да бъде подложен на тежка обсада, й се искаше да бе обръщала повече внимание на фанатизираните следовници на Лусия, защото недоглеждането й можеше да й струва скъпо.
Имението на рода Коли бе разположено в западната част на залива Матакса, върху обширна скала, надвесена над синьото море. Под нея се простираха безкрайни бели плажове и прелестни лагуни, а около наколните селища, които се издигаха в самата вода, се поклащаха множество лодки и гемии. В далечината се виждаха няколко огромни скали, щръкнали вред вълните — масивни варовикови образувания, обрасли с мъх и храсталаци, около които рибарите залагаха своите мрежи.
Фамилната къща на рода Коли се издигаше до самия ръб на скалата. Тя представляваше цилиндрична сграда, боядисана в коралов цвят, увенчана с широк купол. От двете й страни бяха построени изящни крила, където се намираха помещенията за слугите и конюшните, а тази част от скалата, която гледаше към морето, бе издълбана така, че оформяше огромна терасовидна градина, чиято най-ниска част надвисваше над самите води. На най-горното стъпало се издигаше елегантна оранжерия с високи арки и резбовани колони, където майката на Мишани обичаше да пише.
Сигурно и сега седеше там, помисли си баракс Авун, макар че не можеше да я види от най-ниската тераса, където се бе разположил в компанията на баракс Григи ту Керестин. Без съмнение съчиняваше поредната от историите си, каза си с отвращение той. Споделяше семейните си проблеми с цялата империя. Страшно се беше разгневил, когато научи за какво се разказваше в последната й книга; така тя само осигуряваше храна за безчетните клюкари в Сарамир. Хората и без това приказваха достатъчно за изчезналата им дъщеря, за да добавя и тя нови съчки в огъня. Обаче Мураки пишеше онова, което искаше да пише, и не му позволяваше да я цензурира.