Нишката на покварата

— Няма нужда да си толкова мрачен, Авун — каза Григи, разочарован, задето събеседникът му не споделяше ведрото му разположение на духа. — За боговете, прекрасно знаеш как да развалиш настроението на един човек.

— Просто не виждам нищо, което да ме зарадва.

— Значи не виждаш възможностите, които предстоящият глад ни предоставя — каза дебелият баракс. — Няма по-свиреп воин от човека, който се бори за своя живот и живота на семейството си. Единственото, което трябва на хората, е личност, зад която да се обединят. И тази личност ще бъда аз! — Той вдигна непохватно бокала си, разливайки част от виното върху плочите на терасата.

— Ето я и бараксинята — каза Авун, посочвайки към яркооцветеното корабче, което тъкмо навлизаше в залива, пробивайки си път между риболовните съдове.

Григи заслони очите си с ръка и напрегна взор.

— Имаш ли й доверие? — попита скептично.

Домакинът кимна.

— Тя ще бъде там, където трябва, когато удари часът.

Следобедът се бе оказал доста ползотворен. Емира, младата бараксиня на рода Зирис, ги бе посетила по нейна молба. Говореха си за много неща — за надвисналия глад, за Кръвния Император, за тежкото положение на собствените й хора. После, по един изключително хитър и заобиколен начин, тя попита Григи ту Керестин дали възнамерява да предяви претенции към трона и дали би приел помощта на рода Зирис, ако беше така.

Нищо ново под слънцето, помисли си дебелият благородник. Винаги ставаше така. Благородните семейства непрекъснато сключваха съюзи едно с друго, надявайки се, че онзи, когото бяха подкрепили, ще се сдобие с власт. Когато аристократите видяха, че Мос е неспособен да управлява собствената си страна, започнаха сами да се стичат под знамето на Григи. А обстоятелството, че баракс Коли, който беше могъщ и лукав играч, бе дясната му ръка, засилваше още повече позициите му.

Григи не хранеше никакви илюзии, че победата им ще е лесна и бърза. С Чаросплетниците на своя страна и Императорската крепост под свое командване, той бе почти непобедим. Каквато и подкрепа да получеше от страна на благородните семейства, завземането на престола щеше да е изключително трудна задача. Веднъж вече бе щурмувал стените на Аксками и искаше да е абсолютно сигурен в силите си, когато се наложеше отново да стори това.

Ала ето че днес Авун му поднесе разрешението на този проблем.

— Имам един нов приятел — беше казал той, докато се разхождаха из къщата му тази сутрин. — Изключително близък с Императора. Открих го неотдавна.

— Нов приятел? — вдигна вежди Григи.

— Този човек ми каза, че съвсем скоро нещо ще се случи. Трябва да сме готови.

— Готови?

— Трябва да съберем силите си, за да можем да стигнем до Аксками за един ден, ако се наложи.