Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Мишани! — извика за трети път търговецът. Младата жена отбеляза със задоволство, че така спътникът й привличаше вниманието върху себе си. През една пролука в скалите забеляза, че Чиен и оцелелите стражи са заели позиции, насочили пушките си навън. Ала ездачите не ги нападаха. Изгасянето на огъня бе направило задачата им доста по-трудна. Мишани благодари на лунните сестри, задето бяха решили да не излязат в небето тази нощ, след което започна да пълзи към конете.
Шестте метра, които трябваше да прекоси, й се сториха като цял километър, и тя тръпнеше от ужасното предчувствие, че всеки момент ще усети внезапния удар на куршума и светът ще престане да съществува за нея. Противно на очакванията й обаче този миг така и не настъпи. Тя изхлузи поводите на жребеца си от кола и се качи на седлото с такава безшумна грация, че изненада дори и себе си.
В този момент започна втората атака.
Неприятелите ги връхлетяха от три страни, яздейки по двойки. Единият мъж от всяка двойка носеше пушка, а другият — меч. Те стреляха, докато галопираха стремително към скалите, а хората на Чиен им отговориха със същото. Дали защото късметът им се усмихна, или понеже враговете им мереха лошо, защитниците се представиха по-добре — никой от тях не беше ранен, докато те бяха успели да повалят един кон, който прегази ездача си. След това обаче дойде ред на мечовете и стоманата закънтя срещу стомана на фона на виковете на сражаващите се. Мишани, която бе застинала неподвижно от началото на второто нападение, защото се страхуваше да привлече вниманието върху себе си, заби пети в хълбоците на животното и то се понесе внезапно напред, оставяйки я без дъх. Прохладният вятър развя косата зад гърба й като вимпел и младата жена се гмурна в гъстата тъма.
Тогава изведнъж — очите й още не можеха да се нагодят към мрака — около нея изникнаха други коне, които препречиха пътя й, а някаква ръка сграбчи юздата на жребеца й, който се закова на място. Конете на хората около нея също спряха, а ездачите им насочиха пушките си към нея. Мишани забеляза как още мъже тичат към лагера и сърцето й се сви при мисълта за Чиен. Той и стражите му бяха обречени да загубят.
Някакъв висок, широкоплещест мъж — същият, който бе спрял коня й — я загледа преценяващо. Тя не можеше да различи лицето му, ала въпреки това му хвърли изпепеляващ поглед.
— Госпожица Мишани ту Коли — произнесе той по онзи гърлен начин, характерен за жителите на Новоземие. — Я виж ти!
Седемнадесета глава
Град Зила се издигаше на южния бряг на река Зан, мрачен и неприветлив. Беше разположен до устието на голямата река, където водите, започнали осемстотинкилометровото си пътешествие от планините Тчамил, се вливаха в океана. Не беше красиво място, защото първоначалното му предназначение имаше военен характер — Зила трябваше да е бастион срещу народа угати, които владееха земята, преди настоящите обитатели на Сарамир да я отнемат от тях, и охраняваше шийката между крайбрежието и Гората на Ксу, докато първите заселници строяха град Бараск на север. Макар и да беше на повече от хиляда години, макар че стените му многократно бяха срутвани и наново издигани, Зила продължаваше да има същото мрачно излъчване, каквото имаше и в самото начало. Той бе студен и потискащ.
Градът бе построен върху билото на висок хълм, чиито стръмни склонове се издигаха полегато от юг, за да се спуснат почти отвесно към речния бряг на север. Заобикаляше го непристъпна стена от черен камък, зад която се гушеха увенчаните с червени керемиди покриви на сградите, а в центъра му се издигаше неголямата цитадела. Улиците на селището наподобяваха концентрични окръжности с неправилна форма, а всички постройки бяха изградени от здравата местна скала, което бе доста необичайно на фона на лекия камък и дървесината, използвани в архитектурата на повечето региони на империята. Двете порти на града бяха затворени и по-голямата част от жителите му се бяха отдръпнали зад защитата на стените, докато правеха последните приготовления за приближаващата буря. Зила се готвеше за бой.
Императорските войски се приближаваха.
Беше ранна утрин, освежена от приятен, топъл дъждец, когато Мишани и мъжете, които я бяха пленили, стигнаха до подножието на хълма, където се издигаше градът. Там вече ги очакваха дузина войници, строени в редица.
Ездачите скочиха от конете си.