Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Най-много време обаче Мишани прекара в компанията на не по-малко разговорливия им водач Баккара. Той беше огромен мъж с мургав тен, малки тъмни очи, хлътнали, покрити с четинеста брада бузи и сплескан нос. Черната му коса беше пристегната на плитки, завързани с цветни връзки, и разкриваше ниското му чело, спускайки се назад по тила му. Макар че наближаваше петдесетата си жътва, той беше достоен противник и за два пъти по-младите от него мъже, а в гласа и погледа му се четеше безспорен авторитет. Именно от него Мишани научи откъде бяха разбрали коя е всъщност и защо подчинените му се отнасяха толкова оптимистично към неизбежната заплаха.
— Не ми е навик да спасявам благородни дами — бе отвърнал с широка усмивка на въпроса й той. Яздеха в малките часове на нощта и светът около тях изглеждаше нереален и призрачен; Мишани имаше чувството, че бяха единствените живи същества в цялата вселена.
— Тогава какво ви накара да нарушите традицията и да ме отвлечете? — попита остро тя.
— Чак пък да ви отвлечем! — засмя се Баккара. — Не виждате ли състоянието, в което се намира вашият мъж? Нима бихте искали да продължи да язди така, докато стигнете до целта на пътуването си?
— И двамата знаем, че нямаше да ни позволите да продължим по пътя си — каза младата жена. — Що се отнася до Чиен, не ме е грижа за него. И той изобщо не е мой мъж.
Спасителят й се изхили.
— Ще бъда откровен с вас — рече. — Ако на вашето място беше някой друг, щяхме да го пуснем веднага. От една страна, не дай си Оча, да ви се случи нещо лошо — никога не бих ви пуснал сам-самичка да яздите на юг. Нещата там са още по-лоши. А от друга, вие сте прекалено ценна, за да ви оставя, и Кседжен направо ще ме убие, ако постъпя така. Навярно ще имаме нужда от вас в Зила. Боя се, че ви водим натам.
Младата жена вече се бе досетила за какво иде реч, преди още Баккара да спомене името на Кседжен и да потвърди опасенията й.
— Вие сте Айс Маракса — рече тя.
Мъжът изсумтя утвърдително.
— Не сте ли късметлийка? — попита саркастично.
Мишани се засмя.
— Вие сте нещо като легенда за Айс Маракса, госпожице, както съм сигурен, че знаете — продължи едрият мъжага. — Та вие сте една от тези,които спасиха нашия малък месия от челюстите на смъртта.
— Простете, ала нещо не ми звучите като фанатизиран поклонник, както бих очаквала от човек във вашето положение — каза девойката, с което породи истински взрив на гърлен смях от страна на компаньона си.
— Само почакайте да видите Кседжен — рече той, когато се успокои. — Навярно той ще оправдае повече очакванията ви. Аз вярвам в Лусия — заяви изведнъж с по-тих глас. — Това, че не пея хвалебствени химни, не означава, че силата на вярата ми е по-слаба.
— Ала навярно разбирате, че за мен е малко трудно да видя нещата от вашата гледна точка — обясни му Мишани. — За вас Лусия може да представлява някакъв идеал, който да боготворите, но за мен е като по-малка сестра.
— Боготворите е силна дума — поправи я събеседникът й. — Тя не е богиня.
— В това съм абсолютно сигурна — каза младата жена. Баккара й се струваше доста особен — хем беше член на Айс Маракса, хем нещо във вярата му сякаш го притесняваше. Странно.
— Обаче е нещо повече от човек — продължи войникът. — В това пък аз съм абсолютно сигурен.
Мишани откри, че се опитва да си спомни всичко, което беше чувала някога за Айс Маракса по време на разговорите си със Заелис и Кайлин. Отдавна бе престанала да обръща внимание на тази организация, смятайки я за напълно безобидна. Ала ето че по време на двумесечното й отсъствие привържениците на Айс Маракса се бяха осмелили да заявят открито на света за своето съществуване. Младата жена изобщо не бе очаквала, че са способни на подобен ход; все пак публичността бе онова, от което поддръжниците на Лусия най-много се бояха.
Първоначално Айс Маракса не представляваше нищо повече от една
особено радикална и ентусиазирана част от новопоявилата се Либера Драмач. Преданията за спасителя, който ще спре покварата в земята, бяха особено популярни сред селячеството още преди името на Лусия ту Еринима да се разпространи сред тях. Това бе естествена реакция срещу нещо, което не разбираха — покварата в земята, която не можеше да бъде спряна. Въпреки че Либера Драмач държеше на секретността, сред редиците й се намираха хора с по-дълги езици и мълвата се разпространи. Историята за затворената в Императорската цитадела Престолонаследничка се сля с множеството неясни пророчества, надежди и суеверия, пасвайки си перфектно. В техните очи образът на малкото момиченце, способно да общува с духовете, се превърна в единствената им надежда срещу разпространението на заразата. Те вярваха, че боговете са изпратили Лусия, за да се пребори със злото, разяждащо сарамирската земя. Защо иначе Еню, богинята на природата, ще позволи на една Различна да се роди в императорското семейство. Изведнъж селяните бяха започнали да говорят не за някакъв бог или герой, който да ги спаси, а за едно мъничко момиченце.