Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Трябва да се махнем оттук — каза Кайку. — Не съм убедена, че е безопасно да преминем бариерата, дори и да сме с Маска. Може да сме задействали нещо, което да вдигне тревога.
След тези думи те се отправиха надясно, придържайки се към вътрешната част на преградата. Кайку разчиташе на сетивата си да я предупредят, в случай че се приближеше прекалено до бариерата, и те потънаха сред тъмните котловини и ридове на разлома Ксарана, докато Иридима ги наблюдаваше отгоре с половин лице.
Когато се отдалечиха от мястото, откъдето бяха влезли във владенията на Чаросплетниците, Номору им извика да спрат.
— Безнадеждно е — каза. — Никога няма да се доберем дотам в тази тъмница.
Останалите се съгласиха уморено. За известно време им се струваше, че напредват; после обаче нощното небе беше забулено от облаци, които скриха сиянието на звездите и лунния сърп, и сега едва можеха да виждат изобщо. Скитаха се из разни неравни оврази, деряха ги бодливи храсти и най-вероятно обикаляха в кръг. Безсилието им се увеличаваше и от обстоятелството, че не знаеха точно какво търсят. Търсенето на доказателства за Чаросплетническа активност беше изключително трудна задача, усложнена допълнително и от факта, че пътешествениците нямаха ясна представа за същността на тези доказателства. В момента се спускаха по едно отдавна пресъхнало дере, осеяно с буренаци и покрито със спечена кал, чиито стръмни стени се издигаха над главите им.
— Трябва да направим почивка — каза Юги. — Можем да продължим на разсъмване, а ако това ви се струва прекалено късно, поне да изчакаме небето да се проясни.
— Не съм уморена — рече Кайку. — Аз ще стоя на пост.
— Ще ти правя компания — неочаквано каза Тсата.
Те хвърлиха раниците си на дъното на дерето. Номору и Юги разгънаха рогозките си и заспаха на секундата.
Кайку седна с гръб към стръмния склон на дерето, обгръщайки коленете си с ръце. Ткиуратецът се разположи безмълвно срещу нея. Тишината беше призрачна; дори жуженето на насекомите бе заглъхнало. Младата жена дочу далечното гракане на някаква птица, която не можа да разпознае.
— Не трябва ли някой от нас да се качи на върха, за да потърси… — каза и млъкна, осъзнавайки, че нямаше ни най-малка представа какво ли ги дебнеше в мрака.
— Не — отвърна Тсата. — Ние не можем да виждаме надалеч, ала там може да има същества, които да ни видят в тъмното. По-добре да останем скрити.
Младата жена кимна безмълвно. И бездруго не й се искаше да се качва горе, пък и тук се чувстваше защитена.
— Искам да поговорим — внезапно каза ткиуратецът. — За Чаросплетниците.
Кайку затъкна зад ухото си един непослушен кичур.
— Добре.
— Научих за тях от Саран, ала все още не зная как твоите сънародници ги възприемат.
Споменаването на Саран накара Кайку да присвие очи. Това беше нещо, което срещата с привържениците на култа към Омеча и рику-шаите бе изтрила изцяло от съзнанието й.
— Не мисля, че разбирам за какво говориш — каза девойката.
— Тогава нека ти кажа как виждам нещата, а ти можеш да ме поправиш впоследствие. Така става ли?
Младата жена вирна брадичка, след което осъзна смутено, че е използвала окхамбски, а не сарамирски жест.
— Някога вашата цивилизация е била отдадена на голямото изкуство и наука, на прекрасната архитектура, дългите пътища и чудесните къщи — започна Тсата. — Чел съм вашите истории. И въпреки че не споделям любовта ви към каменните градове, нито пък ми допада това, че се тъпчете там в такива количества, че понятието паш става безсмислено, съзнавам, че вие мислите по различен начин от мен и мога да приема това. Мога да приема дори ужасното разделение между благородници и селячество, както и това, че знанието се къта у едни, за да държи другите в покорство и невежество. Това за мен е лошо, понеже противоречи на природата на моя народ; ала ако продължавам да говоря за това, ще трябва да стоим тук много по-дълго, а аз искам да говорим за Чаросплетниците.
Кайку бе изненадана от прямотата — която граничеше с грубост — и красноречието на Тсата. Рядко беше чувала ткиуратецът да произнася повече от две-три изречения наведнъж, ала очевидно тази тема толкова го вълнуваше, че не можеше да я отмине с присъщото за него хладнокръвие.