Нишката на покварата

Младата жена ахна от изумление. Блещукащата, изплетена от златистите нишки на Чаросплетието бродерия се простираше от двете страни, шест метра висока и също толкова дълбока, следвайки неравните контури на Разлома. Истински водовъртеж от сияйни спирали и завъртулки, които се въртяха и извиваха една около друга, приемайки нови форми в хаотичния си вихрен танц. Кайку стоеше като хипнотизирана, неспособна да откъсне поглед от изключителното произведение на Чаросплетниците. — Какво става? — попита Юги. — Това ли е преградата?

Младата жена си даде сметка, че той питаше за причината, поради която бяха спрели — бариерата бе невидима за всички, с изключение на нея. За един кратък миг изпита самодоволната радост, че беше единствената, посветена в това чудо; после, изненадана от себе си, побърза да прогони тази мисъл.

— Хванете се за ръце — нареди, подавайки ръка на Юги. Останалите последваха примера й.

Тя пристъпи напред и светът на Чаросплетието я погълна. Когато това й се случи за първи път, на остров Фо, бе изкушена да се зарее завинаги в неизразимата красота на златистия свят около нея. Този път обаче бе подготвена. Само след няколко крачки преградата остана зад гърба й и тя задърпа Юги след себе си; въпреки това не можа да потисне неприятното усещане, когато неземната прелест се изтръгна от нея и светът изведнъж й се стори сив, блед и посредствен.

Мъжът, чиято ръка държеше, премина заднишком през бариерата, залитайки като пиян. Той пусна Номору, която беше следващата в редицата, и се строполи тежко на земята. Изведнъж въжето, завързано за кръста му, се обтегна рязко — следотърсачката го бе задърпала в противоположната посока. Кайку вече можеше да я види — преградата бе изчезнала от погледа й в мига, в който беше преминала през нея. Номору бе впримчена в невидимата зона на дезориентацията и се опитваше отчаяно да се върне в посоката, откъдето бяха дошли, очевидно неспособна да разбере защо не можеше да направи това. Тсата бе изпаднал в същото състояние — на лицето му бе изобразено досущ детинско объркване.

— Издърпай ги — каза Кайку на Юги и въпреки че мъжът продължаваше да изглежда объркан, изпълни заръката й. Разузнавачката и ткиуратецът преминаха с неуверени, залитащи крачки през невидимата бариера и се озоваха от другата страна.

Трябваха им около десетина минути, за да се съвземат от преживяното. През това време Кайку свали Маската я пъхна обратно в торбата си. Тя се загледа в спътниците си, които се пулеха недоумяващо един в друг като идиоти, сякаш бяха напълно неспособни да проумеят къде се бяха озовали. Нищо чудно, че никой не можеше да проникне през преградата без помощта на Маска. Невидимата бариера беше истински шедьовър на манипулацията.

Когато се свестиха, Номору все още не можеше да си спомни района, който уж се предполагаше да познава като петте си пръста. Ето защо групата се поведе от Кайку, а чувството за посока на разузнавачката продължаваше да е замъглено и тя изобщо не можеше да се ориентира.