Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Ако се вярваше на слуховете, той бе станал още по-мрачен и затворен в себе си през последните години. Бараксът бе изоставил семейните дела, оттегляйки се в едно от именията си, разположено северно от Лаляра. Хорската мълва твърдеше, че е нажален заради смъртта на своята приятелка — и любовница, както разправяха мнозина — Анаис ту Еринима, бивша Кръвна Императрица на Сарамир. Мишани обаче знаеше по-добре.
Заелис бе станал свидетел на момента, когато Зан беше видял Лусия за първи път в градините на Императорската цитадела. Тогава и бащата, и дъщерята бяха разбрали на мига онова, което Анаис бе крила през всичките тези години.
Ала дори бараксът да искаше да възвърне дъщеря си, беше пропуснал възможността. Кръвната Императрица бе убита, а малката Престолонаследничка беше изчезнала сред възникналия хаос. Въпреки че трупът й не беше открит, се предполагаше, че момиченцето е загинало в пожара след експлозиите, разтърсили Цитаделата в онзи ужасен ден. Зан нямаше и най-бегла представа, че членовете на Либера Драмач бяха спасили дъщеря му.
Заелис бе оставил на Мишани решението дали дали да му каже, или не. Това беше тежко бреме. Обаче не можеха да държат Лусия в тайна завинаги, а ако успееха да привлекат Зан на тяхна страна, щяха да се сдобият с могъщ съюзник. Подготовката за момента, в който някогашната Престолонаследничка щеше да се появи на бял свят, щеше да отнеме доста време; тя изискваше години и Мишани играеше изключително важна роля в тази игра. След Зан тя щеше да отиде на посещение при рода Еринима, които също бяха заинтересована страна — все пак Лусия беше тяхна наследница, която смятаха за мъртва, а кръвните връзки бяха по-силни от всичко.
Ала първо трябваше да приключи със Зан. Едва тогава щеше да мисли за рода Еринима.
Настъпилото раздвижване в лагера я извади от мислите й. Неколцина от стражите бяха скочили на крака около огъня и се взираха в тъмнината над главата й, отвъд наредените в полукръг черни скали. Младата жена усети някакви вибрации в земята и секунда по-късно звукът достигна до ушите й. Копита, чаткащи по равнината.
Приближаваха се бързо. Всеки миг щяха да бъдат тук.
Първият залп от куршуми повали четирима от осмината мъже, които препускаха заедно с нея и Чиен. Огънят пречеше на хората на търговеца да различат враговете в заобикалящия ги мрак, докато същевременно ги превръщаше в лесни мишени за нападателите им. Мишани потърси закрилата на скалите секунда преди шест коня да ги прескочат, единият от които се приземи тежко на сантиметри от нея, точно върху рогозката, където бе седяла. Нападателите им се врязаха в лагера, размахвайки мечовете си, и съсякоха още един от стражите; после минаха през палатката на Мишани, сривайки я със земята, и отново се изгубиха в мрака.
— Изгасете този огън! — изкрещя Чиен. Той разрита горящите съчки, след което яростно започна да ги тъпче. Един от оцелелите стражи изля котле вода върху огъня, намокряйки и ботушите на господаря си, докато останалите двама мъже се прицелваха с пушките си. Нейде отвъд полезрението им враговете им презаредиха оръжията си, готови да дадат втори залп. Светлината изведнъж помръкна при потушаването на пламъците и над лагера се спусна мрак.
— Госпожице Мишани? Ранена ли сте? — извика търговецът, ала младата жена не отговори. Вече се беше покатерила върху ниските скали от другата страна на бивака им, търсейки подходящо скривалище. Сърцето й бумтеше в гърдите като обезумяло, изпълвайки я със същия страх, който бе почувствала, когато похитителите се бяха вмъкнали в градската къща на Чиен. Дали тези мъже бяха същите като онези? Нея ли търсеха? Мишани подозираше, че е така.
— Мишани! — извика отново Чиен, а гласът му бе пропит с отчаяние. Тя изпита внезапен импулс да му отговори, ала не й се искаше да разкрива местонахождението си. В момента спътниците й се намираха на открито и това ги превръщаше в лесни мишени за нападателите. Трябваше да използва това предимство.
Изведнъж дочу някакво нервно изпръхтяване и изведнъж си спомни за конете. Бяха завързани за един кол недалеч от бивака. Дори ги виждаше, стига да напрегнеше зрението си — призрачни сини форми, които потропваха нервно. Ако Шинту бе милостив към нея, седлата все още щяха да бъдат на гърбовете им; Чиен бе наредил на стражите да разпъват палатката й, преди да са разседлали жребците. Презрението й към спането на открито можеше да й спаси живота.