Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Най-сетне стигам до портата на Тауър. На всяка стена има пазачи и те се провикват към мен веднага щом ме виждат:
— Стой! Кой е там? Стой на място!
— Херцогиня Бедфорд! — провиквам се в отговор, като им показвам лицето си. — Пуснете ме да вляза.
— Вашият съпруг, баронът, ви търси цяла вечер — казва младият страж, когато разтваря широко портата, излиза да поеме юздата ми, и ми помага да сляза от коня. — Вашите хора пристигнаха и казаха, че са ви изгубили. Той се страхуваше, че тълпата ви е заловила. Каза, че ще се погрижи да ги обесят за държавна измяна, ако е паднал дори косъм от главата ви. Така им каза! Никога не съм го чувал да говори така.
— Съпругът ми? — питам, внезапно замаяна от надежда. — Нима казахте, че съпругът ми ме търси?
— Като обезумял… — започва той, после се обръща да се заслуша, когато и двамата чуваме тропот на копита по калдъръма. Той изкрещява: „Коне! Затворете портата!“, и ние се втурваме вътре, докато портите изскърцват зад нас, а после чувам Ричард да крещи: „Ривърс! Отворете!“, те разтварят със замах двойните порти и неговият малък отряд влиза с гръмотевичен тътен, той ме вижда в миг, скача от коня си и ме сграбчва в обятията си и ме целува, сякаш отново сме скуайърът и неговата съпруга, и нямаме сили да се разделим.
— Мили Боже, обикалям цял Лондон да те търся — изрича задъхано той. — Толкова се страхувах, че са те заловили. В къщата Кътлър каза, че си тръгнала към Уестминстър, а момчето в Уестминстър не знаеше нищо.
Поклащам глава, със стичащи се по лицето ми сълзи, смеейки се от радост, че го виждам.
— В безопасност съм! В безопасност съм! Тълпата ме повлече и се отделих от нашите хора. Ричард, мислех, че си мъртъв. Мислех, че си загинал в Кент.
— Не и аз. Клетият Стафорд загина, а също и брат му, но не и аз. Наред ли е всичко с теб? Добре ли се чувстваш? Как стигна дотук?
— Повлече ме тълпата. Видях го да влиза в Лондон.
— Джак Кейд?
— Капитанът? Той е Джон Мортимър.
— Името му е Джак Кейд, но той нарича себе си Мортимър, и Джон Аменд-Ол14, и с всевъзможни други имена. Името Мортимър му осигурява помощта на поддръжниците на Ричард Йоркски, това е фамилното име на Йорк. Кейд го взема на заем, или, по-лошо — херцогът му го заема. И в двата случая за нас това означава повече неприятности. Къде го видя?
— Как пресича моста и получава ключовете на града.
— Получава ключовете? — пита съпругът ми, зашеметен.
— Посрещнаха го като герой — всички обикновени хора, а също и кметът, и градските съветници. Беше облечен като благородник, дошъл да поеме властта.
Той подсвирва.
— Бог да пази краля. По-добре да кажеш на лорд Скейлс, той командва тук.
Пъха ръка под лакътя ми и ме повежда към Бялата кула.
— Уморена ли си, любима?
— Малко.
— И се чувстваш добре? Бебето?
— Мисля, че е добре. Всичко е наред.
— Беше ли уплашена?
— Малко. Любов моя, помислих, че си мъртъв.
— Не и аз.
Поколебавам се.
— Видя ли къщата ни?
— Ще можем да поправим всичко, когато това приключи.
Поглеждам го.
— Просто са влезли и са взели каквото са поискали. Трудно ще е да поправим това.
Той кимва:
— Знам. Но ще го направим. Сега ще ти донеса малко вино и месо, веднага щом намерим Скейлс. Той ще трябва да знае къде е Кейд тази вечер.
— Мисля, че вечеря с кмета.
Ричард спира и ме поглежда.
— Човекът, който поведе армия от Кент и победи войниците на краля, държи ключовете на Лондон и вечеря с кмета?
Кимвам.
— Приветстваха го, сякаш ги освобождава от тиранин. Кметът и всички градски съветници го посрещнаха като герой.
Ричард се намръщва.
— По-добре кажи на Скейлс — е единственият му отговор.
Лорд Скейлс е в състояние на зле прикрит ужас. Настанил се е в къщата на коменданта на Тауър и е поставил удвоена стража на предната и задната врата, и пред прозорците. Явно се опасява, че неговият крал е изоставил него и града на волята на мъжете от Кент. Макар че неговите хора са от кралската гвардия и получават заплащането си от краля, откъде би могъл да знае дали не са жители на Кент, или че нямат семейство, което живее бедно в Дувър? Половината от тях са дошли от Нормандия и се чувстват предадени; защо трябва да ни защитават сега — нас, които позволихме да бъдат прогонени от собствените си домове? Когато му казвам, че Кейд е бил посрещнат като герой, той ми казва, че сигурно греша и заявява:
14
На англ. John Amend-All, букв. „който ще поправи всичко“, в случая — който ще поправи всички неправди. — Б.пр.