Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Това обаче се случи много по-късно, а дотогава аз търсех убежище рано всяка вечер на този спокоен стар кораб. Единственият човек на борда, който, изглежда, имаше някакви грижи, беше малката Лена, и аз навреме разбрах, че причина за това е прекалено деликатното здраве на парцалената й кукла. Този предмет водеше някакво съществуване „пред прага на смъртта“ в дървена кутия, поставена до котвените кнехти при десния борд, и бе обслужван и гледан с най-голямо съчувствие и грижи от страна на всички деца, на които доставяше голямо удоволствие да се правят на начумерени и да се движат на пръсти. Единствено бебето Николас наблюдаваше всичко това със студен, грубиянски поглед изпод вежди, сякаш принадлежеше към съвсем друго племе. Лена постоянно скърбеше над кутията и те всички бяха крайно умислени. Чудесен бе начинът, по който тези дечурлига се настройваха съчувствено към омазнения предмет, който не бих докоснал дори с клещи. Предполагам, че те упражняваха и развиваха расовата си сантименталност посредством тази кукла. Бях само изненадан, че госпожа Херман позволява на Лена да прегръща и притиска до себе си този вързоп от парцали — толкова съмнително и безкрайно нечист беше той. Госпожа Херман само вдигаше чудните си майчински очи от онова, което шиеше, за да погледне с весела симпатия натам, обаче, изглежда, не съзнаваше, че този предмет на обич е срам за иначе съвършената чистота на кораба. Съвършена, необикновена чистота. Тя бе доведена до такава висота, че навярно откривах и в това прекалена сантименталност, сякаш мръсотията беше отстранена със същинска любов. Просто не е възможно да ви дам някаква представа за тази педантична чистота. Сякаш всяка сутрин инспектираха кораба най-усърдно с… четка за зъби. Дори бушприта му тоалираха три пъти седмично с калъп сапун и парче мек фланелен плат. Украсен — не мога да кажа друго освен украсен — с ослепителна бяла боя по дървените и с тъмнозелена по железните си части, простичкото разпределение на тези багри събуждаше представата за неподправено спокойствие, за идилично щастие; и разиграваната от децата комедия на болест и скръб понякога ме поразяваше, защото ми се струваше, че тя е отвратително петно върху това идеално състояние на кораба.