Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
После ми каза „всеки с грижите си“ и както вървяхме, отбеляза, че никога не би узнал нищо за мен, ако по силата на някаква необикновена случайност не бил задържан на брега от капитан Фалк. Не обичал да остава късно на брега — добави с въздишка. Тъжния оттенък в гласа му аз отдадох, разбира се, на съчувствието му към моето нещастие.
На борда на „Диана“ прекрасните очи на госпожа Херман изразиха голям интерес и съчувствие към мен. Бяхме заварили двете жени да шият една срещу друга под отворения люк и на силната светлина на лампата. Херман влезе пръв, като още от вратата започна да съблича сакото си, насърчавайки ме с високи гостоприемни възклицания: „Влезте! Насам! Влезте, капитане!“ Веднага, със сакото в ръка, той започна да разказва всичко на жена си. Госпожа Херман плесна с дланите на пълничките си ръце; племенницата остави шиенето си, за да донесе чехлите на Херман и бродираната му шапчица, които той прие по архиерейски, продължавайки да приказва (за мен) през всичкото време. На пода на рубката между столовете имаше купища бяла материя; долових думите „Zwei und dreissig Pfund“ да се повтарят няколко пъти и после дойде бирата, която ми се стори необикновено приятна за гърлото ми, засъхнало от бягането и от вълненията на гонитбата.
Не си отидох, преди да мине полунощ, дълго след като жените се бяха оттеглили. Херман бе търгувал в Изтока в продължение на повече от три години, пренасяйки най-вече товари ориз и дървен материал. Корабът му бе добре познат във всички пристанища от Владивосток до Сингапур. Беше негова собственост. Печалбите му не били особени, но тази търговия се оказала достатъчно добра, докато децата са още малки. След някоя и друга година се надявал да може да продаде старата „Диана“ на една фирма в Япония на добра цена. Възнамерявал да се завърне у дома си, в Бремен, с пътнически кораб, втора класа, с госпожа Херман и децата. Разказа ми всичко това флегматично, като смучеше бавно лулата си. Съжалявах, когато, очуквайки пепелта от нея, той започна да трие очи. Бих седял с него до сутринта. За какво да бързам да се върна на собствения си кораб? За да се сблъскам със строшеното разграбено чекмедже в моята стая. Уф! Самата мисъл за това ме караше да се чувствувам недобре.
Станах техен всекидневен гост, както знаете. Мисля, че госпожа Херман още от началото гледаше на мен като на някаква романтична личност. Аз, разбира се, не си бях скубал косите Coram populo10 за понесената загуба и тя прие това като гордо равнодушие. По-късно им разказах някои от моите приключения — както си бяха в действителност — и те много се удивляваха на големия ми опит. Херман превеждаше онези пасажи, които смяташе за най-забележителни. Изправяйки се на крака и сякаш произнасяйки лекция по някакъв особен въпрос, той се обръщаше с жестове към двете жени, които оставяха ръкоделието да падне бавно на коленете им. През това време аз седях пред чаша от Хермановата бира, като се опитвах да изглеждам скромен. Госпожа Херман поглеждаше към мен бързо и повтаряше леко „Ах!“ Девойката никога не издаде никакъв звук. Никога. Но и тя понякога вдигаше светлите си очи, за да ме погледне със своя непроницателен, кротък маниер. Погледът й в никакъв случай не беше безчувствен; той грееше мек и разливащ се така, както луната грее над природния пейзаж — твърде различно от изпитателната светлина на звездите. Потъваш в него и си представяш, че имаш вид на замаян. И все пак същият този поглед, когато биваше насочен към Кристиан Фалк, сигурно се оказваше така ефикасен, както прожекторът на боен кораб.
Фалк беше другият постоянен посетител на кораба, но от държанието му човек би помислил, че идва да види кабестана на задната палуба. Той наистина имаше обичай да се взира твърде много в този кабестан, когато ни правеше компания навън пред вратата на рубката; мускулестата му ръка лежеше върху облегалото на стола, а големите му, добре оформени крака, обути в силно прилепнали бели панталони, бяха протегнати напред и завършваха с чифт черни обувки, големи като лодки. С пристигането си той се здрависваше с Херман и измърморваше нещо неясно, покланяше се на жените и заемаше небрежната си мизантропска поза до нас. Тръгваше си внезапно, със скок, преминавайки сякаш панически през ритуала на мърморенията, здрависванията и поклона. Понякога, с нещо като сдържано и конвулсивно усилие, той се приближаваше към жените и разменяше тихо няколко думи с тях, пет-шест най-много. При тези случаи обичайният поглед на Херман ставаше съвсем безжизнен, а благото лице на госпожа Херман се изчервяваше. Девойката не показваше никога никакъв признак на смущение.
10
Пред народа, т.е. открито, публично (лат.). Б.р.