Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
И Херман, и аз трябваше да преминем през тази фаза, а между корабите ни имаше един вид мълчаливо съревнование кой пръв ще бъде готов. Почти до финала вървяхме гърди до гърди, но аз спечелих състезанието, като отидох, преди да бе станало обед, лично да уведомя, че съм готов, а Херман, който много бавно взимаше решение да слезе на брега, се яви в канцеларията на агенцията чак късно през деня. Там му казали, че моят кораб бил първи наред за следващата сутрин, и предполагам, че той им е отговорил, че не бърза. По-удобно му било да замине вдругиден.
Тази вечер на борда на „Диана“ Херман беше седнал с втренчен поглед, широко разтворил закръглените си колене, и смукваше от извития мундщук на лулата си. Скоро той каза с известно нетърпение на племенницата си нещо за слагане на децата да спят. Госпожа Херман, която разговаряше с Фалк, млъкна внезапно и погледна неспокойно съпруга си, но девойката веднага стана и поведе пред себе си децата. След малко госпожа Херман трябваше да ни остави, за да усмири някакъв опасен бунт, както личеше от глъчката, която се чуваше отвътре. Херман измънка нещо на себе си. В продължение още на половин час Фалк, останал сам с нас, нервничеше на стола си, въздишаше леко и най-после, след като прокара ръце по лицето си, стана и сякаш изоставил надеждата да бъде разбран (той не бе отворил уста нито веднъж), каза на английски:
— Е… лека нощ, капитан Херман.
Спря за момент пред моя стол и погледна към мен, бих казал дори, че ме гледаше втренчено, и стигна дотам, че издаде някакъв дълбок звук от гърлото си. Всичко това бе така подчертано, че за първи път през ограниченото ни само с кимания и мънкания общуване възбуди в мен известен интерес. Но в следващия миг той ме разочарова, защото отмина с бързи крачки, без дори да ми кимне.
Маниерът му обикновено беше чудноват, това е вярно, и аз несъмнено не му обръщах много внимание; но този род неясно намерение, което се спотайваше зад неговото безразличие като хитър стар шаран в някое блато, никога преди не бе излизало така близо до повърхността. Фалк определено беше възбудил в мен надежди. Не бих могъл да кажа какво очаквах, но в никакъв случай не съм очаквал онова невероятно развитие на нещата, което той изненадващо ми поднесе още на разсъмване на следния ден.
Спомням си само, че онази вечер имаше достатъчно неща в поведението му, които да ме накарат, след като побягна, да изкажа гласно почудата си какво всъщност е искал да каже. На това Херман, като кръстоса със замах нозе и се отдръпна озлобено със стола си, каза:
— Тоя приятел сам не знае какво иска.
Може би имаше някакво прозрение в тази забележка. Не отговорих нищо, а Херман, все още отвратен, добави:
— Когато бях тук миналата година, той беше съвсем същият. — Едно изригване на тютюнев дим обгърна главата му, сякаш гневът му бе избухнал като барут.
Бях почти решил да го попитам направо дали той поне знае защо Фалк, добре известен като необщителен човек, се е пристрастил да посещава кораба му с такова усърдие. В края на краищата, разсъдих изведнъж, това е нещо твърде забележително. Чудя се сега какво ли би казал Херман. Както се оказа, той не ме остави да го попитам. Явно забравил всичко за Фалк, той започна монолог за бъдещите си планове: за продаване на кораба, за своето прибиране в родината; и като изпадна в настроение на размисъл и пресмятания, мънкаше за разноските през редовни изригвания дим. Необходимостта да плаща пътни за цялото си семейство, изглежда, го тревожеше по начин, който беше толкова по-поразителен, като се има предвид, че иначе не показваше никакви признаци на склонност към стиснатост. И въпреки това се тюхкаше пред перспективата за пътешествието до дома с пасажерски кораб като бакалин, решил да види света. Беше по природа пестелив, предполагам, и за него сигурно беше нещо съвсем ново да открие, че ще трябва да плаща за пътуването — за пътуване по море, което бе нормалното състояние на живот за семейството, за повечето от тях още от люлката. Виждах как го боли за всеки шилинг, който трябваше да бъде разходван по такъв глупав начин. Беше много смешен. Натъжаваше се, а сетне с неспокойна въздишка заявяваше, че нямало какво да се направи друго, освен да вземе три второкласни билета — при това имал и четири деца, за които също трябвало да се плаща. Много пари, да ги похарчиш така наведнъж. Твърде много пари.