Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Това беше тежък, здрав, тъпонос кораб, който събуждаше у човек представата за примитивна солидност, както дървеното рало на нашите прадеди. По него имаше и други намеци за грубоватост и домашна обстановка. Необикновените дървени издатъци, каквито не съм виждал на никой друг кораб, бяха причина четвъртитата му кърма да прилича на задницата на мелничарска каруца. Четирите задни илюминатора на рубката му, всеки с по шест малки зеленикави стъкла в кафяво боядисана дървена рамка, биха могли да минат за прозорци на селска къща сред полето. Миниатюрните бели перденца и зеленината в саксиите зад стъклата допълваха приликата. При един или два случая, когато минавах под кърмата му, бях забелязал от моята лодка една закръглена ръка в момента, когато наклонява някаква лейка, и наведената с пригладена коса глава на една девойка, която винаги ще наричам племенницата на Херман, защото в действителност никога не чух името й въпреки голямата ми близост със семейството. Тази близост обаче се породи по-късно. Същевременно, понеже познавах добре останалите кораби в онова източно пристанище, в мен не остана никакво съмнение относно Хермановите възгледи за хигиенично облекло. Очевидно той бе убеден, че трябва да носи хубави, дебели фланелени дрехи. През повечето дни човек можеше да види малки роклички и детски престилки, проснати да съхнат по бпзанвантите, или мъничка редица чорапи да се развява на фала; но веднъж на две седмици семейното пране се излагаше на показ в пълен състав. То покриваше изцяло задната палуба. Следобедният ветрец подтикваше към причудлива и отпусната дейност цялата тази събрана на едно място маса от дрехи с нейните смътни намеци за удавени, обезобразени и сплескани човешки същества. Туловища без глави размахваха към теб ръце без длани; крака без глезени и ходила ритаха по фантастичен начин с енергични замахвания и веднага пак увисваха; а имаше и дълги бели облекла, които, като поемаха вятъра през поръбените си с дантела деколтета, за миг се надуваха силно, сякаш ги изпълваха едри и невидими тела. В такива дни човек можеше да различи този кораб от голямо разстояние по чудноватото изобилие на цветове, разбунтувало се зад бизанмачтата му.

Той бе пуснал котва точно пред мен и името му бе „Диана“ — Диана не от Ефес, а от Бремен. Това бе оповестено с бели букви, високи един фут, разположени на широки междини една от друга през цялата кърма (малко като надпис на фирма на магазин) и под селските прозорчета. Това крайно неподходящо име поразяваше човека като наглост, проявена спрямо паметта на най-очарователната измежду всички богини; защото, независимо от факта, че старата черупка бе физически неспособна да се занимава с какъвто и да било лов, към нея принадлежеше и една банда от четири дечурлига. Те надничаха над парапета към преминаващите лодки и понякога пускаха разни предмети в тях. При такъв един случай, известно време преди да се бях запознал с Херман, за да му го кажа, върху шапката ми падна една отвратителна парцалена кукла, която принадлежеше на най-голямата дъщеря на Херман. Все пак тези малчугани се държаха, общо взето, добре. Те имаха светли коси, кръгли очи, мънички, топчести нослета и твърде много приличаха на баща си.