Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

А аз обичах всичко това, защото си имах доста грижи на борда на собствения си кораб. Бях назначен от английския консул да поема командуването на кораба след внезапната смърт на един човек, който бе оставил на приемника си няколко подозрително неразписани сметки, две-три калкулации за поправки на сух док, които понамирисваха на подкуп, и известно количество разписки за тригодишни разточителни разходи; всичко това, объркано накуп, се намираше в една прашна стара кутия за цигулка, подплатена с рубиненочервено кадифе. Намерих освен това една голяма счетоводна книга, но когато я отворих с надежда, тя се оказа за мое безкрайно изумление изпълнена със стихове — страница след страница с римувани празни, весели и неприлични стихчета, написани с най-изящния дребен почерк, който съм виждал. В същата кутия за цигулка имаше една снимка на моя предшественик, направена скоро преди това в Сайгон, която показваше един възстаричък, нисък и дебел, грубоват мъж със строго изражение, с лошо ушит костюм от черно сукно и с коси, сресани напред над слепоочията по начин, който напомня глигански зъби, застанал пред някаква градина и в компанията на същество от женски пол с чудновато драпирани одеяния. От цигулката обаче единствената следа на борда бе кутията, нейната празна черупка, така да се каже; но от парите, които без всякакво съмнение корабът бе спечелил от последните две навла, нямаше и помен. Не беше възможно да разбере човек къде са отишли всичките тези пари. На кораба ги нямаше. Не бяха преведени и в родината, защото в писмо от собствениците, запазило се в едно писалище очевидно само по някаква случайност, те се оплакваха сравнително меко, че през последните осемнадесет месеца не били удостоени дори с едничко драсване на перото. На кораба нямаше почти никакви запаси на склад, нито инч запасно въже или ярд плат за платна. Корабът беше просто оголен и аз предвиждах, че ще имам безкрайни трудности, докато успея да го подготвя за излизане в открито море.