Последният валс на Матилда

— Имаме само скопени коне и кобили. Жребците са трън в гащите, затова не се занимаваме с развъждане на коне. При нужда купуваме.

Джени погали потръпващата шия на дорестата кобила. Мухите бръмчаха около очите й, а опашката й не спираше да ги отпъжда.

— Изглежда ми доста кротка.

— Има още няколко като нея. Наистина е добра кобила. — Той хвана юздите и се качи на седлото. — Хайде, ще ти покажа кучкарниците, а после ще пояздим.

Кучкарниците бяха оградени, а колибките — постлани със слама. Сивкавите кучета ръмжаха с оголени челюсти и скачаха по телената ограда.

— Държим кучките отделно, за да контролираме развъждането. — Брет посочи към единия от кучкарниците, където малките кученца сучеха от майките си. — Имаме няколко от породата на Рипър, но няма по-добри овчарски кучета от куинсландските овчарки. Мисля, че те са всичко, което може да се иска от едно куче — интелигентни, зли, винаги нащрек. Нямат нищо общо с разглезените градски любимци. — Той погледна Джени подигравателно.

— Всичко тук ми се струва полудиво — отбеляза Джени, наблюдавайки вихрушката от две биещи се котки, които изфучаха от близката плевня и се търкулнаха в прахта.

Брет изплющя с тежкия камшик на няколко сантиметра от ушите на съскащото, ръмжащо кълбо. Котките подскочиха като попарени и двамата с Джени избухнаха в смях.

Джени се покатери на седлото, обърна кобилата и последва Брет през ливадата.

— Колко работници остават в Чаринга, след като свърши стригането?

— Обикновено десетина, понякога дванайсет. Имат пословичната слава, че не се задържат повече от няколко сезона на едно място. Непрекъснато се местят в по-голяма и по-хубава, според техните представи, ферма. Ако питаш мен, те са само едни самохвалковци — ние оставаме и трябва да се грижим за животните целогодишно.

Джени погледна към сухата сребриста трева, която блестеше силно под утринното слънце, и присви очи. Изсъхнали дървета стърчаха като самотни стражи насред обширното поле. Корите на дънерите им се белеха на ленти, а вятърът вдигаше прашни облаци и разнасяше сухите листа и трева от едно голо дърво към друго. Само една небрежно хвърлена клечка кибрит, метална кутия или парче стъкло и Чаринга щеше да бъде унищожена.

Докато яздеха през редицата от евкалиптови дървета и чемшир, рояк от вълнисти папагалчета прехвръкна над тях, съпроводен от облак сиво-розови папагали, които накрая накацаха по клоните на две пиперови дървета в другия край на горичката. Птичи песни се дочуваха от едно дърво, ято папагали кукабура накацаха по долните му клони, като изпърхаха с изпъстрените си с кафяви точици крила и предупредително се закискаха. Между листата на дърветата се простираха огромни като дантели мрежи, върху които блестяха капчици роса, а косматите им, дългокраки обитатели караха Джени да настръхва. В Сидни беше свикнала с паяците с червени гърбове, но тези тук бяха чудовищни и вероятно двойно по-отровни.