Последният валс на Матилда

Джени се спря до кошарите и се загледа в потрепващите пухкави гърбове.

— Защо са наблъскани толкова близо една до друга? Нима е нужно?

Брет се усмихна широко.

— Да, защото те са най-глупавите същества на земята. Мислят само как да избягат и когато една от тях тръгне, всички се втурват след нея. Ако не бяха кучетата, никога нямаше да успеем да острижем проклетниците. — Той погледна Джени със сериозно изражение. — Затваряме ги така само за кратко време. Стригачите работят много бързо. Така трябва. Повечето от тях имат точен срок кога да отидат в следващата ферма. Ако се забавят, губят премията за бърза работа.

— Струва ми се, че е жестоко да се стрижат точно преди настъпването на зимата. Нали руното ги предпазва от студа и дъжда?

Брет поклати глава и се подсмихна разбиращо.

— Това е обичайна заблуда за градските жители — промърмори. — Вълната тук е господар на всичко. Овцете са стока. За да получим по-гъста и по-качествена вълна, трябва да ги острижем.

Джени погледна към затворените животни с усещането, че съчувствието нямаше място тук, където оцеляваха само силните и полезните.

— През цялата година ли има толкова работа? Предполагам, че зимата е единственото време от годината, когато можете да си починете.

Брет запали цигара и продължи обиколката из лабиринта от кошари.

— Овцете изискват грижи през цялата година — местим ги от едно пасище на друго, разделяме ги на групи, развъждаме ги. След стригането ги дезинфекцираме, бележим ги, после ги инжектираме, за да ги предпазим от вътрешни паразити. Ако няма достатъчно дъжд и тревата е слаба, режем храсти и клони и ги храним изкуствено. — Той бутна назад шапката и забърса потта от челото си. — Овцете са най-безмозъчните същества на земята. Не искат нищо, което не е от техните пасища, и направо отказват да ядат храстите, които им даваме, докато техният водач не започне пръв.

Джени се усмихна.

— Чувала съм за това и преди. Спомням си, че Джон Кери говореше за така наречения „Юда“ — водача на стадото. Едновременно и дявол и спасител — страхотна напаст.

— Да. Ако не го изкараш пръв през портата, то останалите малоумници ще стоят вътре и ако има пожар, ще станат на въглен само защото не могат да проумеят, че изходът е на няколко сантиметра от тях.

Джени го погледна.

— Ти обичаш работата си, нали?

Брет кимна.

— През повечето време. Когато започнат да раждат, не е много забавно. Всяко агне трябва да се хване, да му се сложи пръстен на опашката, белег на ухото и ако не искаме да ражда, да се скопи. Не обичам да ги скопявам, нито да застрелвам агнетата, които се лутат по полето с изкълвани от гарваните очи.

Въпреки жегата Джени настръхна.

— Никога не съм казвал, че всичко е идеално, Джени. Просто такъв е животът. Тук отглеждаме най-добрите мериносови овце. Всичко е подчинено на добива на качествена вълна. Не продаваме овце за месо. Когато вече не са продуктивни, от тях добиваме кожи, лой, ланолин и туткал. Използва се всичко — нищо не се изхвърля.