Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Брет подреждаше храната върху камъните, обърнат с гръб към нея. Имаше пиле, шунка, печен на жар хляб, сирене, домати и бутилка домашно приготвена лимонада, а също бира и манерка с чай.
Джени избягваше да гледа към него и се хранеше мълчаливо. Не знаеше, че е толкова гладна. Пилето бе много вкусно. Брет като че ли не забелязваше притеснението й или просто бе решил, че не се е случило нищо, което заслужава да се коментира. Той разказваше за Чаринга.
Джени го слушаше как говори за търговете на вълна и овце, за затрудненията при транспортирането и намирането на съвестни работници. След като не стана дума за плуването, тя се отпусна и се наслади на компанията му.
Слънцето бавно се снижаваше зад короните на дърветата и те наловиха дузина раци за вечеря, преди да потеглят обратно. Джени беше напълно изтощена, но доволна от себе си след приятно прекарания ден и физическите усилия. Когато наближиха ливадата до къщата, тя вече нямаше търпение да си легне.
Брет разседла конете, изтри потта от гърбовете им и ги нахрани. Двамата се облегнаха на оградата. Животът наоколо бавно се отпускаше в прегръдките на нощта. На небосвода светеха безброй звезди — толкова ярки и големи, та Джени изпита усещането, че може да докосне с ръка Южния кръст и да го подържи в дланта си.
— Денят беше чудесен, Брет. Благодаря ти. Видях наистина красиви неща.
Той погледна към нея и се усмихна леко, в очите му проблясваха закачливи искрици.
— Аз също — каза и се отдалечи с широки крачки към бараката на работниците, преди Джени да може да му отвърне подобаващо.
Глава 11
Стригането на овцете бе в разгара си и в Чаринга бяха докарани стада от по-малките ферми. Брет почти нямаше свободно време и Джени често излизаше със скицника и рисуваше с часове. Вечер двамата излизаха да пояздят из близките пасища, наслаждавайки се на прохладата и спокойствието след жегата през деня. Седмиците минаваха; тя започна с нетърпение да чака тези разходки и изпитваше разочарование, когато работата на Брет не позволяваше да излиза.
Дните бяха изпълнени с шум и оживление. Повече от четиристотин хиляди овце чакаха да бъдат остригани, преди стригачите да се преместят в следващата ферма. Джени наблюдаваше как животните биваха прикарвани към изходите, където силни ръце ги хващаха и ги поливаха с дезинфекционен разтвор. Същите тези ръце им слагаха инжекции във вратовете, за да ги очистят от вътрешни паразити, преди да ги пуснат в кошарите, където Брет и другите работници разделяха скопените овни от кочовете и агнетата от майките им.
Кастрирането на мъжките агнета бе бърз и кървав процес. Понякога се случваха злополуки и тогава животните отиваха в скотобойната, където кожите им се обработваха и щавеха. Животът в Чаринга бе суров и нямаше място за сантименталности. Дори котките, които се промъкваха покрай плевните и оборите, бяха жилави и жестоки. Всяка една от тях беше завършен, опитен убиец. Не бяха опитомени и от тях се очакваше да прочистват фермата от вредители. Както казваше Брет, всеки в Чаринга трябваше да си заслужи прехраната.
Докато яздеше с овчарите, Джени слушаше разговорите им и започна да разбира с каква непосилна работа се е била нагърбила Матилда. Обширните площи на фермата изискваха мъжете да охраняват пасищата на смени, с пушки и големи камшици. Обикновено спяха навън на полето, за да пазят овцете. Убиваха зайците, които пасяха тревата; враните и кучетата динго, които нападаха агнетата. Дивите прасета, черни и космати, големи колкото крава, нанасяха големи щети на стадата, затова мъжете бяха изключително бдителни, когато знаеха, че се навъртат наоколо. Дългите извити бивни можеха да разпорят тялото на човек.
Джени скоро свикна да язди в продължение на часове и дори започна да си служи с невероятно дългия и тежък камшик, с който мъжете направляваха стадото с лекота. Докато яздеше след стадата към зимните пасища, Джени придоби имунитет към праха, който се вдигаше под копитата на хилядите мериносови овце, и към рояците мухи, които летяха като черни облаци и изчакваха момента, за да накацат по смрадливите задници на овцете. Кожата й придоби здрав загар, а ръцете й станаха по-силни. Вечер си лягаше в леглото и не помръдваше, докато на следващата сутрин не чуеше сигнала от готварницата.
Рипър беше почервенял от прахта и я следваше навсякъде, с пълни с обожание очи и изплезен език. Изглежда разбираше, че от него не се очаква да работи като останалите му събратя — гледаше на тях с безразличие и физиономията му изразяваше известно превъзходство.