Последният валс на Матилда

Скуайърс бръкна в джоба на изрядното сако от туид. Лицето му аленееше от гняв под маската на безупречното му възпитание.

— Това е визитката ми. В случай че промените решението си, госпожо Сандърс, моля да ми се обадите. Цената, разбира се, подлежи на обсъждане, но не за дълго.

Джени взе релефната визитка и плъзна погледа си от златните букви към ясносините му очи.

— Благодаря ви, но вече чухте отговора ми.

Джени тръгна към вратата. Стъпките му отекваха зад гърба й като удари от чук по дървения под. Когато излязоха на верандата, Джени си отдъхна. Къщата беше започнала да й се струва тясна и задушна.

Андрю Скуайърс нахлупи меката си шапка с тясна периферия и сложи ръкавиците си. Джени за малко не ахна от дръзкия му жест, когато той хвана ръката й, поклони се и целуна пръстите й.

— Довиждане, госпожо Сандърс. До следващата ни среща.

Джени остана като закована и проследи с поглед как Скуайърс се качи в колата, запали двигателя и потегли към Караджонг в облаци прах. Още чувстваше допира на устните му, затова избърса ръката си в крачола на панталона.

— За какво беше дошъл?

Джени се обърна и видя Брет в края на верандата. Държеше юздите на два оседлани коня, готови за езда. В очите му се четеше безпокойство.

Тя му разказа.

Брет пусна юздите и се приближи. Хвана я за ръцете, дръпна я към себе си, принуждавайки я да го погледне в очите.

— Той е чиста отрова, Джени, също като баща си. Не трябва да имаш нищо общо с тях, иначе всичко, което Матилда е постигнала тук, ще бъде унищожено.

— Брет, стискаш много силно ръката ми — запротестира Джени.

Той пусна ръката й и прокара пръсти през косата си.

— Извинявай, Джен. Казах мнението си.

— И преди съм срещала такива като него — студени, пресметливи и алчни, свикнали да си пробиват път в живота единствено с пари. Само че аз не съм глупачка, Брет. Мога да се оправям с подобни хора.

— Ти какво му каза? — Лицето му все още беше намръщено.

— Казах му, че не искам неговите седемстотин хиляди долара.

— Колко?

Джени се засмя.

— Трябва да видиш физиономията си! Знаех си, че много ще се изненадаш.

— По дяволите. Дори аз щях да се изкуша от такава голяма сума — продума с удивление Брет. — Не подозирах, че Чаринга струва толкова много.

— Не струва, можеш да ми вярваш — каза с лека ирония Джени. — Той беше готов да плати за Чаринга над реалната й стойност. Не мога да се преструвам, че не се изкуших, но ми се видя нечестно да я продам на Скуайърс, след всичките тези години. Освен това той знаеше твърде много неща за мен и за работата ми. Предполагам, че ме е проучвал.