Последният валс на Матилда

— Говорете направо, господин Скуайърс. Нямам на разположение цял ден.

Той запази лицемерната си любезност и тръсна пепелта от цигарата в чинийката. Джени си помисли какво ли би било да се изправи срещу него в съда. Той беше от типа студени негодници, които човек избира да са на негова страна в съда, а не срещу него.

— Разбрах, че Уейнрайт ви е осведомил, че се интересуваме от Чаринга, госпожо Сандърс. Дошъл съм, за да ви направя предложение.

Джени понечи да заговори, но той вдигна ръката си, за да я спре.

— Имайте любезността поне да ме изслушате, госпожо Сандърс.

— Само, ако вие имате любезността да не забравяте, че сте в дома ми. Нямате никакво право да се разпореждате — язвително подметна Джени. — Не се намираме в съда и аз не седя на свидетелската скамейка.

— Хванахте ме натясно — усмихна се студено той и я огледа. — Харесвам искрените жени, госпожо Сандърс. Ще се съгласите с мен, че човек се изморява от непрекъснатото общуване с подлизурковци.

Джени го погледна с презрение.

— От къде бих могла да знам?

Грубостта й изглежда не го засегна.

— Както споменах, ще ви предложа цена, която е повече от прилична за този имот. Ако се съгласите да продадете фермата, то тогава съм сигурен, че ще стигнем до споразумение, което да удовлетворява и двете страни.

Джени се облегна на стола, без да показва раздразнението си. Семейство Скуайърс нямаше да се откажат просто така, думите на Брет се потвърждаваха. Етън беше изпратил тази стара лисица да му свърши черната работа отново, точно както бе постъпил навремето с Матилда.

Джени се насили да се усмихне, но вътрешно изгаряше от желание да изтрие змийската усмивка от лицето му. Реши да продължи играта.

— За каква сума точно става въпрос?

Скуайърс се оживи, предвкусвайки постигането на целта, и приседна на ръба на стола.

— Седемстотин хиляди долара плюс цената на стоката.

Джени остана като гръмната, но не го показа. Беше виждала счетоводния баланс и оценката на фермата и знаеше, че цената, която й предлагаше, надвишаваше реалната стойност. Тази игра ставаше твърде опасна, за да я продължава. Можеше да поиска един милион и като познаваше силното му желание да притежава Чаринга, той може би щеше да се съгласи.

— Това със сигурност е много добра цена, господин Скуайърс — каза тя с привидно спокойствие. — Какво ви кара да смятате, че имам намерение да продам фермата?

Той запали с небрежен жест нова цигара. Цялото му поведение излъчваше преднамерено равнодушие, което целеше да я заблуди.

— Запознат съм с историята ви, госпожо Сандърс. Вие сте вдовица. Художник с нарастваща известност и съдружник в една галерия в Сидни. През по-голямата част от живота ви се е налагало да пестите и да се ограничавате. Сега имате възможност да станете по-богата, отколкото изобщо сте мечтали някога. За какво ви е овцевъдна ферма на края на света, когато можете да устроите живота си отлично в града.