Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Право да ви кажа, това беше единствената опасност, която предвиждах за него и за себе си, но в същото време не се доверявах на слабото си въображение. Можеше да се случи и нещо по-лошо, което не бях в състояние да предвидя. Той не ме оставяше да забравя колко е надарен с въображение, а вие — хората с въображение — можете да отидете по-далеч във всяка посока, като че ви е дадено по-дълго въже на котвата в неспокойния пристан на живота. Такива хора отиват далеч. Те могат да почнат и да пият. Може би със своите опасения аз подценявах достойнствата му. Отде да зная? Дори Щайн можа да каже само това, че Джим е романтик. Аз пък знаех само, че той е един от нас. И защо му трябваше да бъде романтик?

Спирам се тъй дълго на инстинктивните си чувства и смутени размисли, защото остава много малко да се каже за него. Той съществуваше за мен и в края на краищата само чрез мен съществува и за вас. Изведох го за ръка; поставих го на показ пред вас. Бяха ли моите най-обикновени опасения несправедливи? Не мога да кажа — дори сега. Може би вие ще успеете да прецените по-добре, защото една поговорка казва, че зрителите виждат по-ясно играта. Във всеки случай опасенията ми се оказаха неоснователни. Той не тръгна по кривия път — о, не! Напротив, неотклонно се движеше напред и можеше да се разчита на него — това доказва, че той имаше сили, издръжливост и плам.

Трябваше да бъда във възторг, тъй като в тази победа и аз имах участие, но не изпитвам такова удоволствие, каквото би следвало да се очаква. Питам се дали Джим наистина се бе изтръгнал от онази мъгла, в която блуждаеше — фигура интересна, макар немного голяма и със смътни очертания: изостанал войн, който безутешно тъгува за скромното си място в строя. А освен това последната дума още не е казана и може би никога няма да бъде казана. Не е ли нашият живот твърде кратък за онази мисъл, която в бледния ни език представлява, разбира се, единствената и постоянна цел? Престанах да чакам тези последни думи, които — ако бъдеха произнесени — щяха да разтърсят небето и земята. Никога не ни остава време да изречем последната си дума — последната дума на нашата любов, на нашето желание, вяра, разкаяние, покорност, протест, бунт. Не трябваше да се разтърсват небето и земята. Във всеки случай — не от нас, които знаем за тях толкова истини.