Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Имам снимка — извади я Касандра от чантата си.
Той я изгледа с извити вежди.
— Направена е преди продажбата, бих казал. От тогава малко се е променила. Никой не се е грижил за къщата. — Той протегна лявата си ръка, бутна желязната порта и кимна. — Ами да влизаме!
Каменна пътека минаваше под беседка, обрасла със стари рози с артритни стави. Температурата се понижи, след като пристъпиха в градината. Беше сумрачно и печално. И тихо, цареше някаква необикновена тишина. Дори несекващото бучене на морето тук се чуваше глухо. Сякаш мястото, оградено с каменната стена, спеше. И очакваше нещо или някой да го събуди.
— Клиф Котидж — оповести Хенри, когато стигнаха до края на пътеката.
Касандра се ококори. Пред очите й изникна бодлив храсталак, гъст и заплетен. Отвсякъде висяха бръшлянови листа, тъмнозелени и назъбени, пролазили над местата, под които вероятно се криеха прозорци. Ако човек не знаеше, че отдолу има сграда, много трудно щеше да различи очертанията й.
Хенри се прокашля и лицето му отново поруменя извинително.
— Несъмнено къщата е доста занемарена.
— Едно здраво почистване и е готова — заяви Робин с пресилена веселост, способна да възкреси дори потънал кораб. — Няма причина за отчаяние. Нали сте виждали какво правят в онези предавания за ремонти? Има ли такива и в Австралия?
Касандра кимна разсеяно, мъчейки се да различи очертанията на покрива.
— Ще отстъпя честта на вас — бръкна Хенри в джоба си и извади ключа.
Беше учудващо тежък, дълъг и с декоративна главичка — красива месингова завъртулка. Касандра го пое и усети нещо познато. И преди беше държала такъв ключ. Но кога, зачуди се тя. На антикварния щанд? Образът беше много силен, но спомен не изплуваше.
Касандра се качи на каменното стъпало пред вратата. Виждаше ключалката, но през прага се беше проточил бръшлян.
— Тези би трябвало да свършат работа — отбеляза Робин и извади от чантата си градинарски ножици. — Не ме гледай така, скъпи — отвърна тя на извитата вежда на Хенри. — Аз съм от провинцията и винаги съм подготвена.
Касандра пое предложения инструмент и отряза клонките една по една. Те увиснаха свободно, а тя поспря и прокара длан по белязаното от солта дърво на вратата. Част от нея никак не искаше да продължи, стигаше й само да постои на прага на узнаването, но когато хвърли поглед през рамо, и Хенри, и Робин й кимнаха насърчително. Пъхна ключа в ключалката и силно го завъртя с две ръце.
Най-напред усети миризмата — на влага и на животински изпражнения. Като в джунглата у дома, в Австралия, чиято гъста растителност скриваше отделен плодороден свят. Затворена екосистема, която не обичаше непознатите.
Пристъпи съвсем мъничко в коридора. През входната врата влизаше достатъчно въздух, за да се видят мъхестите прашинки, които лениво се носеха в застоялия въздух, твърде леки и твърде изморени, за да паднат. Подът беше дървен и на всяка стъпка обувките й проскърцваха тихо и извинително.
Стигна до първата стая и надникна през вратата. Беше тъмно, а по прозорците десетилетия наред беше полепвала мръсотия. Когато очите й привикнаха, Касандра установи, че е в кухнята. В средата имаше светла дървена маса с остри крака и с два ратанови стола, послушно пъхнати отдолу. В ниша в отсрещната стена имаше печка, пред която паяжини образуваха пухкава завеса, а в чекръка в ъгъла все още беше надянат къс тъмна вълна.
— Като в музей е — прошепна Робин. — Но по-прашно.
— Съмнявам се скоро да мога да ви предложа чаша чай — каза Касандра.
Хенри се приближи към чекръка и посочи скътана в ъгъла ниша.
— Тук има стълби.
Тясно стълбище поемаше нагоре и рязко извиваше на миниатюрна площадка. Касандра стъпи на първото стъпало и опита здравината му. Достатъчно стабилно беше. Тя предпазливо се заизкачва.
— Ходете внимателно — предупреди я Хенри и я последва, вдигнал ръце зад гърба й в напразен и мил опит да я предпази.
Касандра стигна до площадката и спря.
— Какво има? — попита Хенри.
— Дърво. Огромно дърво, което напълно препречва пътя. Паднало е през покрива.
Хенри надникна през рамото й.
— Май ножиците на Робин няма да ни бъдат от полза този път — отбеляза. — Нужна е резачка за дърва. — Той тръгна надолу по стълбите. — Нещо да ти хрумва, Робин? Кого можеш да повикаш да разкара дънера?
Касандра го последва и слезе точно когато Робин казваше:
— Майкъл Блейк би трябвало да се справи.