Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Той я почака в каютата двайсет минути. След това нетърпеливо отвори срещуположната врата в коридора — бавачката му каза, че мисис Смит не е идвала при тях.
С внезапно предчувствие за нещастие той побягна нагоре, погледна в бара, в салоните, дори почука на вратата на Бътъруърт. После обиколи бързо палубите, като си пробиваше път през връхлитащите черни вълни и дъжда. Един моряк го спря, когато се беше омотал в някакви въжета.
— Има заповед да не пускам никого, сър. Една вълна заля радио кабината.
— Да сте виждали една дама?
— Тук имаше една млада дама… — Той млъкна и се огледа. — А! Няма я.
— Качила се е горе! — разтревожено каза Ейдриън. — В радио кабината!
Морякът хукна към горната палуба; като се препъваше и подхлъзваше, Ейдриън го последва. В момента, в който махна преградата пред стълбата, една огромна вълна блъсна кораба със страшна сила и го наклони под ъгъл от четирийсет и пет градуса; Ейдриън политна и се затъркаля безпомощно по мократа палуба, след което се изправи, зашеметен и ожулен, до една от подпорите на спасителните лодки.
— Ива! — извика той.
Гласът му потъна в непрогледната буря. На слабата светлина в радио кабината той видя моряка, който си проправяше път напред. — Ива!
Вятърът го блъскаше като платно в една от спасителните лодки. Последва още един разтърсващ удар и високо над себе си, над самия параход, Ейдриън видя да проблясва гигантска бяла вълна и в частта от секундата, докато тя се намираше над главата му, той съзря и Ива, застанала до някакъв вентилатор на двайсет фута от него. Той се отдръпна от подпората и се хвърли отчаяно към нея точно в момента, в който вълната се разби със смазващ рев. В един миг водната стихия беше дълбока пет фута и се носеше с огромна сила към ръба на кораба — тогава в него се блъсна някакво човешко тяло, той го сграбчи бясно и водата ги понесе заедно към парапета. Ейдриън усети как тялото му се удари о него, но продължи да притиска отчаяно към себе си своя товар; после, когато параходът бавно се наклони обратно, двамата, все още притиснати в желязна прегръдка, се претърколиха изтощени по мокрите дъски. След миг той изгуби съзнание.
IV
Два дни по-късно, когато влакът с пътниците от парахода се движеше спокойно на юг към Париж, Ейдриън се опитваше да накара децата да погледат нормандския пейзаж през прозореца.
— Красиво е — убеждаваше ги той. — С тези малки ферми като играчки. Но, за бога, няма ли да погледнете?
— Параходът ми харесва повече — каза Естел. Родителите й си размениха дете убийствени погледи.
— Все още усещам люлеенето му — каза Ива и потрепери. — А ти?
— Аз не. Всичко ми изглежда някак много далечно. Дори пътниците ми се сториха непознати, когато минавахме през митницата.
— Повечето от тях не се бяха появявали на палубата преди това.
Той се поколеба.
— Между другото, осребрих онзи чек на Бътъруърт.
— Ти си откачен. Никога вече няма да видиш тези пари.
— Сигурно е имал ужасна нужда от тях, иначе нямаше да дойде при мен.
Едно бледо и изпито момиче, което минаваше по коридора, ги позна и надникна в купето им.
— Как се чувствате?
— Ужасно.
— И аз — съгласи се мис Д’Амидо. — Имам слаба надежда, че годеникът ми ще ме познае на гарата. Разбрахте ли, че две вълни били залели радио кабината?
— Чухме — отвърна сухо Ейдриън.
Тя излезе грациозно от купето и от живота им.
— Истината е, че тези неща не са се случили — каза Ейдриън след малко. — Всичко беше кошмар — невероятно ужасен кошмар.
— В такъв случай къде са ми перлите?
— Скъпа, в Париж има по-хубави перли. Поемам отговорността за перлите ти. Аз наистина вярвам, че ти спаси кораба.
— Ейдриън, нека повече да не се запознаваме с други и да си останем завинаги само двамата — просто ти и аз.
Той стисна ръката й в своята и те седнаха по-близо един до друг.
— Как мислиш, кое беше онова семейство Ейдриън Смит на парахода? — попита той. — Изключено е да съм бил аз.
— Нито пък аз.
— Били са други двама — каза той, като кимна на себе си. — На света има толкова много хора с името Смит.
Величество
I
Не е странно, че с времето хората се оказват по-лоши или по-добри, отколкото сме очаквали — особено за Америка това е нещо обикновено. Странно е как те поддържат нивото си, изпълняват обещанията си — всъщност като че ли ги подкрепя някаква неизбежна съдба.