Клубът на анонимните шопинг маниачки

Кредитната й карта от „Нордстром“.

Може би защото беше издадена от общински магазин, не се бе появила в списъка на Фил Карсън, когато бе проверил задълженията й. Затова я беше скрила, просто за всеки случай, като емоционално успокоение, че може да я използва, ако й се наложи.

Оттогава го бе правила два пъти за покупки по интернет, защото много добре помнеше номера й.

От стоенето в кутията със сладолед картата бе зацапана достатъчно, за да не може да я представи в магазина.

Е, на всичко това трябваше да се сложи край. Щеше да среже последната нишка, която я обвързваше финансово с пристрастеността й.

Отиде до телефона и бавно набра изписания на обратната страна номер. За нейно щастие отсреща отговориха веднага, така че Лорна се насили да заговори, преди да успее да размисли.

— Искам да закрия една сметка — започна тя.

Оттук нататък плащанията й щяха да стават само в брой и по никакъв друг начин. Не беше идеалният план, но бе някакво начало.

Когато след два часа пристигнаха останалите от групата, Джос се превърна в звездата на вечерта с превъзходния чифт на „Гучи“. Лорна ги размени за тъмносини „Джон Флувог“18, но сделката си струваше. Обувките на „Гучи“ сигурно бяха от шейсетте години или някъде там, но бяха в отлично състояние. Е, едната бе малко поизмачкана и изглеждаше, сякаш бе обработвана. Без значение. Лорна имаше специален почистващ разтвор за кожа, който щеше да премахне драскотината напълно.

Сандра им разказа за бременността на сестра си и как за първи път бе разбрала, че Тифани е осиновена.

— Защо са казали на нея, а на мен — не? — размишляваше на глас тя.

— Вероятно, за да не злоупотребяваш с това — подхвърли Лорна и забелязала острия поглед на Хелън, повдигна рамене и додаде: — Не че би го правила. Имам предвид, че може да са имали подобни притеснения.

— Може и да си права — допусна Сандра. — Но най-странното е, че аз израснах точно с обратното усещане. Така и не можах да разбера защо непрекъснато правеха всичко възможно да угодят на Тифани, след като тя бездруго беше щедро надарена. Искам да кажа, че е наистина много красива. Висока, руса. Сега си мисля, че се пристрастих към обувките именно за да хвърля мост върху огромната пропаст, която зее между двете ни. И защото номерът на обувките ти не се променя дори когато килограмите ти са в повечко.

— За това не знам — обади се Хелън. — Напоследък съм напълняла малко и чувствам, че обувките започват да ми стягат.

— Да не би да си пред цикъл? — попита Лорна. — Аз се издувам като балон, преди да ми дойде.

Хелън кимна.

— Мисля, че е по-скоро нещо хормонално. Задържане на вода. Когато, освен всички останали лекарства, през този месец започнах да вземам и хапчета за кръвната захар, цикълът ми изобщо не дойде.