Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— За всеки случай виждам откъде си придобила комуникативните си умения.
— Не знаеш какво е да отраснеш в магьосническо семейство.
— Вярно, бе, не знаех, че се налага да носиш тога.
— Точно там е проблемът, Куентин. Не се налага да правиш каквото и да било. Тъкмо това не ти е ясно! Освен преподавателите не познаваш никакви възрастни магьосници. Можеш да се занимаваш с каквото ти скимне — нищо няма значение. Пълна пустота. Ако не искаш да изперкаш напълно, трябва да откриеш към какво да се привържеш истински. Мнозина магьосници така и не откриват такова нещо.
Гласът й беше странно настоятелен, почти гневен.
— Твоите родители също.
— Също, въпреки че имаха две деца, което им осигуряваше минимум две добри възможности. Е, сигурно щяха да се привържат към Чарли, но заедно с него загубиха всякакви ценностни ориентири.
— Нали майка ти се занимава с оркестри за… феи? Изглежда, сериозно е задълбала в тази област.
— Само дразни татко. Кой знае дали такива оркестри изобщо съществуват.
Алис се претърколи отгоре му и го възседна, затискайки с длани раменете му, което й придаде авторитетния вид на богиня, надвесила се от небесата. Косата й се спусна към лицето му като блестяща завеса и го погъделичка.
— Обещай ми, че никога няма да станем като тях, Куентин. — Носовете им почти се докосваха. Тялото й го възбуждаше, но лицето й бе сърдито и сериозно. — Въобразяваш си, че ще търсиш змейове, ще надвиваш злото и тем подобни като във Филория. Знам, че това ти се върти в главата. Но още не си разбрал. Там няма нищо. И тъй, обещай ми, че никога няма да станем хора с глупави хобита, за които никой не дава пукната пара. Че няма по цял ден да се занимаваме с безсмислици, да се ненавиждаме и да чакаме да умрем.
— Брей, трудно е да ти угоди човек. От мен да мине. Обещавам.
— Не си правя шегички, Куентин! Ще бъде много по-трудно, отколкото си мислиш. Те даже не знаят. Имат се за щастливи. Което е най-лошото.
Тя развърза долнището на пижамата му и го смъкна надолу, втренчена в очите му. Халатът й се беше разтворил на кръста, а под него не носеше нищо. Куентин чувстваше, че му е предала важна информация, но не проумяваше каква. Пъхна ръце под халата й, погали я по гладкия гръб. Налетите й гърди се търкаха в неговите. Тази магия щеше да ги съпътства винаги. Тогава…?
— Може би са щастливи. Може би просто са си такива.
— Не, Куентин. Не са. — Пръстите й стиснаха до болка косата му. — Боже, такова си дете понякога.
Движеха се в синхрон и пъшкаха. Куентин беше проникнал в нея и вече не говореха. Само Алис повтаряше:
— Обещай ми. Обещай ми. Само ми обещай.
Изричаше го с гневна настоятелност, непрекъснато, сякаш той й се опъваше, сякаш в този момент не би склонил на нищо.
Дипломиране
В определен смисъл ваканцията се оказа почти катастрофа. Не излизаха навън, като се изключат две-три разходки (с бодро темпо) из мразовитите полета до града — тъй равни и пусти, та не ги напусна усещането, че ей сега ще пропаднат в обширното бяло небе. Но в други отношения беше съвършено. Алис и Куентин се сближиха. Той разбра защо тя е такава, каквато е. Нито веднъж не се скараха. В сравнение със страшния пример, който представляваха нейните родители, те се чувстваха млади, романтични и страстно влюбени. След първата седмица приключиха с всички домашни и бяха свободни да мързелуват. Като изтече и втората седмица, вече бяха готови за последния си семестър в "Брейкбилс".
От миналото лято почти не се бяха чували с другите приятели. Куентин беше любопитен какво става в света отвън, обаче беше схванал, че Елиът, Джош и Джанет сега са заети да се изкачват до невъобразимо ново равнище — много над "Брейкбилс", както "Брейкбилс" беше много над Бруклин или Честъртън.
От съобщенийцата им, които пристигаха от дъжд на вятър, беше стигнал до извода, че живеят заедно в манхатънски апартамент. Единственият що-годе свестен кореспондент се оказа Джанет, която на всеки няколко седмици изпращаше евтина картичка със снимка на Ню Йорк. Пишеше с главни букви, а с пунктуацията се ограничаваше до минимум:
"МИЛИ К & А
МИНАЛАТА СЕДМИЦА ХОДИХМЕ В ЧАЙНАТАУН ДА ТЪРСИМ БИЛКИ, ЕЛИЪТ КУПИ СБОРНИК МОНГОЛСКИ ЗАКЛИНАНИЯ НА МОНГОЛСКИ ВИКА ЧЕ МОЖЕ ДА ГО ЧЕТЕ СПОРЕД МЕН Е МОНГОЛСКО ПОРНО. ДЖОШ КУПИ ЗЕЛЕНО КОСТЕНУРЧЕ КРЪСТИ ГО ГАМЕРА НА ЧУДОВИЩЕТО. ПУСКА СИ БРАДА ДЖОШ, НЕ ГАМЕРА. ВИЕ ПИЧОВЕ (остатъкът едва се четеше, нахлувайки вертикално в мястото за адреса) ТРЯБВА ДА ДОЙДЕТЕ БРЕЙКБИЛС Е МАЛКО, МАЛКО ЕЗЕРЦЕ А НЕ Е ОКЕАНЪТ А ЕЛИЪТ СЕ НАЛИВА С ЧАЙ КАТО РИБА СПРИ ЕЛИЪТ СПРИ, ЧЕ ТЕ УТРЕПВАМ… АЙДЕ ЧАО (нечетливо)