Когато мъртвите се пробудят

Вместо да му я подаде, Малер отново я подкара и направи още няколко обиколки в стаята. В този миг се случи чудото, на което дядо му така силно се надяваше. Елиас тръгна да слиза от леглото съвсем, съвсем бавно, сякаш се движеше през кал. Когато колата спря, детето застина за миг, но после продължи да се надига.

— Ана! Ела да видиш!

Ана влезе точно в мига, в който Елиас спусна крака през ръба на леглото. Майка му се хвана с ръка за устата, извика и изтича към него.

— Не го спирай — рече ѝ Малер. — Помогни му.

Ана хвана Елиас под мишниците и му помогна да стъпи на крака. Детето се опря на нея и направи стъпка към колата. Малер я подкара леко напред, после отново я върна назад. Елиас направи още една крачка. Когато най-накрая я достигна и протегна ръка, Малер Даде газ към вратата.

— Остави го да я хване — намеси се Ана.

— Не — рече Малер. — Ако го сторя, ще спре да се движи.

Елиас извъртя глава в посока към колата, после се обърна към нея с цялото си тяло и тръгна към вратата. Ана го последва, а сълзите се застинаха по бузите ѝ. Когато Елиас стигна до прага, Малер изведе колата в коридора.

— Остави го да я хване. — Гласът на Ана прозвуча съвсем сподавено. — Иска си я.

Малер продължи да мести колата веднага щом Елиас я стигнеше, докато Ана накрая спря на място с устременото напред детенце в ръце.

— Спри — рече тя. — Спри. Не мога повече.

Малер спря колата. Ана държеше Елиас през гърдите с две ръце.

— Държиш се с него, сякаш е робот — рече тя. — Няма да участвам в това.

Малер въздъхна и свали дистанционното.

— Какво предпочиташ, да продължи да живее като зеленчук? Това, което става, е невероятно.

— Да — съгласи се Ана. — Невероятно е. Но… не е правилно.

С тези думи тя седна на пода, нагласи Елиас на коленете си, взе колата и му я подаде.

— Ето, миличко.

Детските пръсти погладиха пластмасовата каросерия, сякаш търсеха къде да я хванат. Ана кимна и го погали по косата. Тя бе заздравяла и вече не се скубеше. Само по темето му имаше няколко плешиви петна от първите дни.

— Чуди се как е възможно да се движи — рече Ана и избърса носа си. — Чуди се какво я кара да се движи.

Малер остави дистанционното.

— Откъде знаеш?

— Знам — отвърна Ана.

Малер поклати глава, отиде в кухнята и си взе бира. На няколко пъти, след като пристигнаха в Кохолма, Ана му обясняваше, че „просто знае“ какво иска Елиас, а Малер се ядосваше, че използва подобни реплики и пречи на упражненията му.

— Елиас не харесва този пумпал… Елиас иска аз да го намажа с крема…

Когато Малер я попиташе откъде би могла да го знае, винаги получаваше един и същи отговор: „Просто знам“. Той отвори бирата, изпи половината и погледна през прозореца. Тропическият дъжд очевидно не бе достатъчен, за да спаси дърветата. Много от тях бяха изгубили листата си, въпреки че бяха едва в средата на август.