Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Знаеш ли от какво най-много се боя? - чу се да казва.
Лицето му се обърна към нейното.
- От какво?
Тя разбърка овесената си каша. Лапна нова хапка, която усети единствено като нещо топло.
- Боя се да не се озова в плен.
- Какво искаш да кажеш?
- Не искам да бъда хваната в капан тук - задавено каза тя, а после докосна гърдите, ръцете, бедрата си под масата. - В тялото си. Боя се от пристъпите. Аз съм жива, тук вътре, хваната като в капан, и... когато то се случи, ми е трудно да виждам и да чувам, но все пак си давам сметка какво се случва. Разбрах, когато ти дойде за мен. То промени всичко. Когато ти беше с мен, не се чувствах... чак толкова окована.
Трез не отговори и тя го погледна. Отново бе приковал очи в прозорците, през които не се виждаше нищо от деня отвън, дали бе облачно, или слънчево, дали валеше дъжд, или пък вятърът гонеше есенните листа по кафявата трева.
- Трез?
- Извинявай. - Той тръсна глава. - Извинявай, отнесох се за миг.
Завъртя стола си и подпря крака върху пречките на нейния. След това улови свободната й ръка и я положи върху дланта си.
- Имаш най-красивите ръце, които съм виждал - промълви той.
Селена се засмя.
- Подозирам, че си пристрастен, но ще приема комплимента.
Трез се намръщи, веждите му се сбърчиха.
- Мога да си представя как... - Пое си дъх, бавно и продължително, а после го изпусна. - Не мога да си представя нищо по-ужасяващо от това, да бъдеш уловен като в капан в място, от което не можеш да избягаш, а когато този капан е собственото ти тяло? Това е невъобразимо. Съсипващо.
- Да.
След тези думи се възцари дълго мълчание. Трез седеше пред изстиващата си овесена каша, без да я докосва, а Селена си играеше със своята, оформяйки S-образни фигурки с лъжицата си.
Спорът им се разиграваше безмълвно във въздуха между тях; неговото моля-те-отиди-за-собственото-ти-добро воюваше с нейното не-и-докато-не-е-абсолютно-наложително. Нямаше причина да изричат думите на глас. Тя нямаше да отстъпи. Което означаваше, че единственото, което му оставаше, бе да я метне през рамо като някой пещерен човек и да я отнесе насила в тренировъчния център.
Когато не можеше да издържа повече, Селена промени темата:
- Понякога се чудя... - Тя сви рамене. - Искам да кажа, ами ако всички лъжат за смъртта? Ами ако Небитието не съществува и вместо това оставаш прикован в тялото си завинаги, в съзнание, ала неспособен да помръднеш?
Страхотно. Беше искала да разведри настроението.
Добър опит.
- Е, телата... - Той се прокашля. - Ами те се разлагат.
- Имаш право.
- Макар че, ако ще говорим за задгробни кошмари, аз пък се тревожа за зомби апокалипсиса. - Взе лъжицата си и без да пуска свободната й ръка, се зае с овесената си каша. - Би било отвратително. Ритваш камбаната, а после започваш да бродиш из света и овоняваш всичко, като през цялото време си на диета без въглехидрати... до безкрай.
Селена вдигна лъжицата си, за да го прекъсне.
- Задръж за малко... в такъв случай ще бъдеш просто гладен, нали така? И ако откриеш хора, които да изядеш, ами тогава животът като зомби всъщност никак няма да е лош.
- Не и ако долната половина на лицето ти окапе. Как ще се храниш без челюст? Тогава ще си гладен и неспособен да направиш каквото и да било по въпроса. Истинска гадост.
- Сламки.
- Какво?
- Просто имаш нужда от сламки.
- Трудно е да прекараш бедрена кост през сламка.
- И блендер. Сламки и блендер. И си готов.
Трез отметна глава назад и се разсмя толкова гръмогласно, че бе истинско чудо как не събуди половината къща.
- Господи, това е върхът. - Приведе се към нея и я целуна. -Направо върхът.
И ето че Селена също се усмихваше толкова широко, че бузите я заболяха.
- Направо върхът. На това ли му казват черен хумор?
- Аха. Особено ако продължим в същия дух. - Трез отново стана сериозен. - Е, добре, не е нужно да ходиш.
- Къде? На бесилото9? Това е истинско облекчение.
- При Джейн. Ако не искаш да ходиш, няма да те карам насила.
Селена изпусна шумно дъха си.
- Благодаря ти. Наистина го оценявам.
- Не ми благодари. Не съм аз този, който решава. А ти. - Той прокара лъжицата си по вътрешността на купата. - Смятам, че именно ти трябва да имаш думата за всеки аспект от живота си и най-вече що се отнася до заболяването ти и неговото лечение. Предполагам, имаш чувството, че нямаш почти никакъв избор относно... относно съдбата си, затова всяка възможност да решаваш сама е особено важна. - Той я погледна. - Аз може и да имам мнение по въпроса и бъди сигурна, че ще го споделя с теб, но последното, което искам да усещаш, е натиск от моя страна.