Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Аккарат каза:
— Приемаме извиненията на министерството на околната среда за провалите на генерал Прача. Надяваме се в бъдеще отношенията ни да се подобрят. Шансовете за това са по-големи сега, когато на тази змия ѝ бяха изтръгнати зъбите.
Сомдет Чаопрая даде знак на двете най-влиятелни фигури в правителството да изразят уважението си един към друг. Джайде не помръдваше. Колективна въздишка раздвижи множеството. После хората започнаха да се разотиват, за да разкажат какво са видели.
Едва след като Сомдет Чаопрая си тръгна, двама монаси дойдоха при Джайде и го подканиха да се изправи. Лицата им бяха сериозни, главите — бръснати, оранжевите им роби — стари и избелели. Обясниха му къде ще го заведат. Сега той беше техен. Девет години изкупление, задето беше постъпил правилно.
Аккарат застана пред него.
— Е, кун Джайде. Изглежда, най-после разбрахте къде минават границите. Жалко, че не се вслушахте в предупрежденията. Всичко това беше ненужно.
Джайде се напрегна, но все пак се поклони.
— Получихте си своето — измърмори. — А сега пуснете Чая.
— Съжалявам. Не знам за какво говорите.
Джайде се вгледа в очите му, търсеше лъжата в тях, но не видя нищо категорично.
„Ти ли си моят враг? Или е някой друг? Тя мъртва ли е вече? Или още е жива, държат я затворена някъде, безименна? Жива или мъртва?“
Овладя тревогите си.
— Или я върни, или ще те намеря и ще те убия, както мангустата убива кобра.
Аккарат не трепна.
— Внимавай със заплахите, Джайде. Не ми се иска да загубиш и малкото, което ти е останало. — Очите му се плъзнаха към Ниуат и Сурат.
Студ се разля по вените на Джайде.
— Стой далеч от децата ми.
— Твоите деца? — Аккарат се изсмя. — Те вече нямаш деца. Нищо нямаш. Имаш късмет, че генерал Прача ти е приятел. На негово място аз бих изритал двете момченца на улицата да просят за заразени с мехурчеста ръжда огризки. Ето това би било истински урок по смирение.
14.
Отстраняването на Тигъра би трябвало да му донесе по-голямо задоволство. Само че без достоверна информация за истинската картинка самата церемония му се стори поредното неразгадаемо религиозно събитие на местните. А и беше твърде кратка, както и да я погледнеш.
Няма и двайсетина минути след като го въведоха в храма на министерството, Андерсън вече гледаше мълчаливо как прехваленият Джайде Роянасукчай се кланя доземи на търговския министър Аккарат. Златните статуетки на Буда и Сюб Накасатиен лъщяха матово, надзиравайки тържественото събитие. Никой от преките участници не показа и грам емоция. Поне Аккарат да се беше усмихнал победоносно. А после, само след няколко минути, монасите приключиха с напева си и всички станаха да си ходят.
Това беше.
И сега Андерсън пристъпваше нетърпеливо от крак на крак пред храма на Фра Сюб и чакаше някой да го изведе от министерския комплекс. Докато търпеше удивителната серия от проверки и обиски на входа на министерството преди церемонията, се утешаваше с мисълта, че поне ще забърше малко полезна информация за комплекса, а току-виж му хрумнала гениална идея къде са заврели семенната си банка. Това бяха глупави фантазии, разбира се, и той го знаеше, но докато го обискираха за четвърти път, вече почти беше убедил сам себе си, че всеки момент ще налети на самия Гибънс, ще го зърне да се разхожда из комплекса, гушнал до гърдите си нов вариант на нгото, като баща, който се гордее с отрочето си.
Вместо това попадна в плътен кордон от намусени белоризци, закараха го с велосипедна рикша до самите стъпала на храма, където го накараха да се събуе под бдителния поглед на поредния белоризец, а накрая го въведоха в храма заедно с другите гости.
Гъсталакът от дъждовни дървета около храма закриваше почти напълно гледката към останалата част от министерския комплекс. „Случайните“ полети с дирижабъл над министерството, уредени от „АгриГен“, му бяха дали повече информация за комплекса, отколкото можеше да събере сега, когато стоеше в самото му сърце.
— Виждам, че си си обул обувките.
Карлайл се приближи с широка усмивка.
— Както ни проверяваха и обискираха, помислих, че ще заключат обувките ни под карантина — каза Андерсън.
— Просто не им харесва фарангската ти воня. — Карлайл извади цигари и му предложи. Запалиха под бдителните погледи на белоризките си пазачи. — Хареса ли ти церемонията?
— Очаквах нещо по-помпозно.
— Нямат нужда от финтифлюшки. Всички знаят какво означава. Генерал Прача се посрами. — Карлайл поклати глава. — Чудо е, че статуята на любимия им Фра Сюб не се пропука от срам. Промяната в кралството се усеща, нали? Направо я подушвам.