Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Тайната на Ботичели
Тайната на Ботичели - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Ботичели

Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:

Венеция 1466 г.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 223
Перейти на страницу:

В подножието на стълбите площадката изведнъж се разшири и пред нас се разкри масивна пещера, същинска каменна катедрала. Спряхме задъхани и се огледахме. Не знам какво очаквах да видя — вероятно скрито съкровище или може би останалите членове на Седмината, хвърлящи зарове. Но едно е сигурно — не очаквах да видя просто мрачно подземие, студено като Рождественска служба и влажно като Петдесетница.

— Да не би да искаш да кажеш, че дон Феранте е искал да видим тази… тази пещера? — смотолевих накрая.

— Това не е пещера — поправи ме той. — Огледай се! Това място е плод не на природата, а на човека! Виждаш ли колоните? А ето там и един римски свод!

И наистина — когато очите ми се приспособиха към мрака, видях всичко, което бе видял и той. Части от подземен град.

— Ама какво е това място?

— Място, което някога е било наричано новият град, но сега е старият. Това е Неаполис, римският Неапол.

Поехме благоговейно през подземния град. Косата ми настръхна, докато вървяхме по улиците на този призрачен свят. Минахме покрай колоните на пазара — железните халки, където някога са си връзвали конете, бяха все още там, над главите ни се издигаха крехки арки. И всичко това бе осветено от потискаща зеленикава светлина, която идваше някъде отгоре. Вървях бързо зад широко крачещия монах, нямах никакво желание да изоставам. По едно време се обадих:

— И ти смяташ, че това е таен път, известен само на Седмината?

— Точно така.

— А какво те кара да смяташ, че никой друг не го е открил?

Той се закова на място толкова рязко, че едва не се блъснах в мощния му гръб.

— Медальонът на Фиамета — отговори кратко. — Смятам, че не е поставен там случайно. Първо, служи за знак за онези, които могат да разчетат картината, ид ест5 за членовете на групата на Седмината.

Реших да не задълбавам с въпроси за латинската дума, но иначе схванах смисъла.

— Второ, тя е нещо като тест, начин за обезопасяване на портала. Ако порталът бъде разкрит от обикновен крадец или бедняк, той моментално ще открадне бижуто, защото ще получи за него добра цена. А доколкото мога да преценя, Седмината са все мъже с богатство и положение, крале и принцове. Когато някой от тях минава през портала, той не докосва медальона. А ако някой ден медальонът изчезне, дон Феранте и останалите заговорници ще разберат, че нещо не е наред — че тайната им е разкрита и те трябва да бъдат нащрек.

— Но какво толкова пазят? Защо е цялата тази тайна?

— Именно това ни предстои да разберем — отвърна брат Гуидо. — Все трябва да има някакъв изход оттук, защото тази светлина все трябва да идва отнякъде.

Истината е, че макар да намирах мястото за доста призрачно, обиталище на духовете на мъртвите, за мен бе по-добре да се намирам тук, под земята, далече от сребристия поглед на нашия прокажен преследвач. Не след дълго достигнахме до източника на светлина — римските улици се събраха в една огромна пещера с естествено езеро, а тази пещера отвеждаше директно към морето. В този момент дори не ми мина през ума, че се намираме в капан. Защото пред нас се бе ширнала огромна флотилия от кораби, много по-голяма дори от флотилията, която бяхме зърнали през онази съдбовна за нас нощ в Пиза. Тук имаше не стотици, а по-скоро хиляди кораби, натъпкани един до друг — скрити от човешки поглед, достъпни единствено по море. Но за разлика от старата крепост в Пиза, тук нямаше нито моряци, нито корабостроители. Корабите нямаха екипажи. Всичко бе тихо, неподвижно и загадъчно. Една очакваща своя миг флота, невиждана от никого, освен от нас. Подсвирнах тихичко.

— Мисля, че вече имаме своя отговор — отбеляза тихо и благоговейно брат Гуидо. — Очевидно се планира война, при това в огромни мащаби!

— Възможно ли е Лоренцо ди Пиерфранческо да е организирал заговор срещу своя братовчед заедно с краля на Неапол, чичо ти и… — бързо изчислих на пръсти — още четирима други?

— Нямам представа. Но един от начините да разберем е като отидем на сватбата, както се очаква от нас, и да видим дали и Лоренцо носи същия пръстен на палеца си.

вернуться

5

Id est (лат.) — Тоест. — Б.пр.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 223
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)