Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Терца коза: Получил е заповед да убие и нас.
Сграбчих черния ръкав на брат Гуидо и го повлякох напред, с което подсилих впечатлението на околните към нас за двойка, която закъснява за литургия. Ала той автоматично забеляза тревогата ми и попита:
— Какво става?
Без да забавям крачка, отговорих:
— Просто се притеснявам, че може и да не разполагаме с време за оглед. Виж! — кимнах към яркото синьо небе над нас. — Слънцето е вече почти на върха!
Той наистина ускори крачка и не след дълго открихме търсената от нас църква — красива сграда от камък с пясъчен цвят и величествена островърха кула. След светлината навън сумракът вътре ни заслепи и първите няколко крачки изминахме като слепи къртици. Но скоро стана ясно, че все пак сме изпуснали литургията. Вътре нямаше жива душа, с изключение на един свещеник близо до олтара, който гасеше свещите от службата. Разменихме си погледи, изпълнени с облекчение — би било далеч по-лесно да разгледаме църквата като двама поклонници, отколкото като част от паството по време на литургия.
— Така — прошепна в ухото ми брат Гуидо. — Оглеждай се добре! Търси нещо, свързано с дама, кичур коса или бижу като онова, което видяхме на картината. В тази църква не може да няма някакъв знак, който да я свързва с Фиамета! Може би гробницата на истинската Фиамета — Мария Аквинска? Или някоя препратка към Бокачо?
Започнахме бавната си и прецизна обиколка на църквата. Обикаляхме всяка колона или олтар, спирахме се пред всяка табела или статуя. След една обиколка обаче осъзнахме, че търсенето може би ще бъде напразно — единствената дама тук май бе Дева Мария, а единствените гробници — на неаполитански рицари от стари времена.
— Очевидно пропускаме нещо — не се предаваше брат Гуидо, без да отлепя очи от свещеника в далечината. — Може би трябва да попитаме…
— Почакай! — провикнах се аз с очи, залепнали за едно релефно изображение на стената. — Ето тук има една дама!
Приближихме се и брат Гуидо се вторачи, за да огледа релефа под светлината на свещите. Прокара дългите си пръсти по камъка, за да го усети по-добре, но после поклати глава.
— Не става — промърмори с неприкрито разочарование. — Това е света Вероника. Ето, виждаш ли? Тук Христос си носи кръста, а тя изтрива челото му с кърпа!
Беше прав. С охладен ентусиазъм аз все пак реших да огледам тази част от стената за последен път, докато монахът се отдалечаваше. — А какво ще кажеш за онези драскулки там горе? Какво би трябвало да означават? — подвикнах след него.
— Драскулки ли? — Той се обърна.
— Ето, виждаш ли? Един клин и една линия. — Прокарах пръст по издълбания камък — V и I. — Тук!
И тогава очите му направиха онова, което правят, когато получи откровение — светнаха в толкова ярко синьо, че едва ли не осветиха църквата.
— Това не са драскулки! — прошепна благоговейно. — Това са числа!
Е, както вече повторих нееднократно, аз не мога да чета, обаче числата си ги знам — най-малкото от едно до десет. Оттам нататък ми става леко мъгляво. Работещите момичета като мен не могат да не се запознаят с числата, защото парите се броят чрез числа, нали така?
— Не може да са числа! — отсякох презрително. — Е, линийката би могла да мине за едно, обаче това, другото, ми прилича повече на връх на стрела или…
— Римски числа! — прекъсна ме нетърпеливо той. — В римската нумерология знаците са различни от арабските, които използваме в ежедневието си. Ето този клин тук — V, означава пет, а I наистина е едно. И двете заедно правят едно число — числото шест!
Но в моя мозък цареше същия сумрак като този в църквата.
— Но защо точно този релеф е обозначен с шест? Не е ли възможно V да означава на латински „Вероника“?
Очите му светнаха в още по-наситено синьо, когато отговори:
— Защото този релеф е част от серия изображения! Тук света Вероника изтрива челото на Христос. Това е шестата спирка на кръста!
— О, вярно.
— Знаеш за спирките? — изгледа ме скептично той.
— Сигурно не съм ти казвала, но съм получила образованието си в манастир — отговорих самодоволно. — Спирките са местата, където Христос е спирал, докато е вървял по пътя към Голгота! Общо са четиринайсет.
— Браво! Е, в такъв случай виж тук! — показа ми друго изображение вляво. — Още един релеф — на мъж, който поема кръста от Христос, за да му облекчи товара. Това е Симон Киренееца, който носи кръста на Христос — петата спирка на кръста.