Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Имаше голяма разлика между светските дела и тези, които бяха свързани с вярата. Някои от високопоставените владетели и братя считаха, че сарацините са много по-добри лекари от останалите, но все пак добавяха, че не е редно да се оказва такова внимание на неверниците, защото това би било грях.

Арн често се забавляваше с подобни интерпретации, казвайки, че наистина е странно да се мисли, че можеш да запазиш живота си чрез греха, както и да го погубиш от любов към вярата. Да отидеш в рая поради раните, които си получил в боя, беше нещо голямо, но да попаднеш там поради това, че си отказал някой да се погрижи за тебе, беше съвсем друго.

Арн беше разбрал, че брат Зигфрид е от тези, които поради вярата си, предпочитат за тях да се грижат само некадърни лекари. Но влизайки в Газа на носилка, той не беше в състояние да взема решения. Една стрела беше разкъсала рамото и плешката, а едно копие — лявото му бедро. Ако се бе обърнал към франкски лекар, не след дълго щеше да остане еднокрак.

В началото Зигфрид беше много уплашен и помоли Арн да му осигури подобаваща грижа от хора, които са от неговата вяра. Но двамата лекари — Утман ибн Катаб и Абд ал Малик, успяха да изтръгнат стрелата, която беше проникнала чак до плешката му. След това с помощта на билки бързо смъкнаха треската и грижливо изчистиха раната с ракия, която го опари като огън. По този начин те попречиха на разпространението на инфекция. След десет дена Зигфрид установи, че раните му са зараснали и започна да движи рамото си въпреки забраната на лекарите, които на близък до франкския език му забраняваха всякаква активност и го съветваха да седи неподвижно.

Докато се възстановяваше, Зигфрид започна да се интересува от това какви грижи получават ранените в Газа. Това, което още в началото го учуди, беше, че болните бяха настанени на чисто и сухо място във високите части на крепостта. А леглата им бяха разположени на такова разстояние, че болните да не могат да разговарят помежду си. Беше чисто и всички бяха завити в свои собствени чаршафи и одеяла. Завивките често биваха изпращани в градската пералня. Човек трудно можеше да си представи, че това оказва реално въздействие върху процеса на възстановяване, но винаги беше приятно да се завиеш с чисти чаршафи. Всички прозорци бяха снабдени с дървени кепенци, които спираха дъжда и вятъра. Някой можеше да си помисли, че всички тези усилия бяха напразни, и че както в много други замъци ранените можеха просто да бъдат стоварени в плевниците. Но сарацинските лекари много настояваха въздухът в лечебниците да е чист, а температурата — ниска. Не за пръв път Зигфрид беше ранен и той можеше да прави сравнение.