Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Спектакълът започна с идването на облечените в бяло момчета, които излязоха в индианска нишка от конюшните и обиколиха в кръг двора. Начело яздеше ярл Ерик, а най-отзад един монах в бяла роба, посрещнат със смехове и викове на учудване. Всеки бе яхнал по един чудесен северен жребец с изключение на Арн и монаха, чиито дребни мършави коне изглеждаха подплашени от възбудената тълпа.

Ерик застана начело на строя, който премина през вратите и се отправи към поляната, на която се издигаше беседка, покрита със зеленина. Слуги хванаха конете за юздите и те слязоха от тях. Поканените от Арнес заеха места на най-високата част на западната стена, откъдето гледката бе толкова обширна, че никой нямаше да изпусне и най-малкото събитие на състезателната площадка.

Долу седемте младежи, защото точно така трябва да бъдат наричани, въпреки че най-малко четирима от тях бяха на зряла възраст, избраха Ерик за съдия в случай, че се получат възражения. Никой все пак не мислеше в действителност, че тези мъже ще се карат като хлапета. Всички бяха убедени, че ще се държат напълно достойно.

Състезанието започна с хвърляне на брадва и резултатът от него щеше да определи следващата надпревара, тъй като победителят щеше да има право да избира и да реши как да протече.

За мишена служеше издълбан в дънера на голям дъб кръг, центърът на който бе боядисан в червено. Всеки имаше право на три опита от десет крачки разстояние с двуостра брадва.

Арн и брат Гилберт, които стояха един до друг, се пошегуваха, че по време на битка подобна брадва трябва да се стиска колкото се може по-дълго в ръка. Хвърлиш ли я, веднага се излагаш на многобройни рискове. Поради тази причина не го бяха правили никога, а и никога не се бяха упражнявали да го правят.

Ярл Ерик започна пръв. Брадвата му разсече въздуха и се заби с глух звук в червеното кръгче. От зрителските редици се понесоха одобрителни възгласи, защото и четирима Фолкунги едва ли щяха да успеят срещу единствения представител на рода Ерик.

Втората хвърлена от него брадва се заби почти на същото място, а третата — малко извън кръга.

Последва го Магнус Монешьолд. И той заби две от брадвите си в кръга, а третата — извън него. Приеха обаче, че Ерик се е представил по-добре и се въздържаха от всякакви прояви на яд или тържествуване.

Младият Торгилс успя да забие в червения център само една от брадвите, а останалите попаднаха в големия кръг. Фолке Йонсон се представи още по-зле от Торгилс. Когато дойде редът на Стуре Йенсон, над трибуните се понесоха глъч и смях. Трудно можеше да бъдат избегнати шегите по повод на това какво би се случило ако единственият член на рода Поле победи представителя на Ериките и тези на Фолкунгите.